Да не преговаряш с Путин е признак на безсилие, не на сила

Разбираемото възмущение от ужасната съдба на 298-те невинни пътници от полет МН17 накара западните лидери да прибягнат към любимия си начин за принуждаване на държави, заплашващи световния мир, да спазват по-добро поведение, пише историкът Марк Алмънд от Оксфордския университет в статия за в. "Дейли телеграф". Санкциите срещу Русия бяха разширени, насочени срещу ключови хора от обкръжението на президента Владимир Путин и отрязващи определени сектори от руската икономика от доходоносния бизнес със САЩ и ЕС.

Изминаха 95 години, откакто Удроу Уилсън предложи на света санкциите като алтернатива на войната. През 1919 г. това може би е изглеждало правдоподобна и желана алтернатива на използването на сила или на отнемащата време дипломация. Оказа се обаче, че е много по-лесно да бъдат наложени санкции, отколкото те да донесат успех. Трябва им време да ухапят и обикновено не нараняват мишените си.

Ако санкциите работеха, дори и бавно, династията Ким нямаше да оцелее като наследствени владетели на Северна Корея, санкциите срещу която започват да бъдат налагани от 1950 година.

Братята Кастро в Куба устояват 52 години на американските санкции. Семейство Асад по неотдавна влезе в черния списък, но управлява Сирия под натиска на американски санкции от 1986 г.

Тези, които предлагат санкции, ще дадат за пример Иран. Не започнаха ли аятоласите сериозни преговори по иранската ядрена програма заради осакатяващите международни санкции? Иран действително отстъпи - но основно защото Русия и Китай заедно със Запада оказваха натиск над Техеран. Ако Кремъл реши да отговори на западните санкции, може да хвърли спасително въже на Иран и да ни създаде големи главоболия, пише Алмънд.

Лесно е да забравим в слънчевите летни дни, че старият съюзник на Кремъл, генерал Зима, се задава на хоризонта.

Газовите доставки за Украйна вече са спрени и Киев трябваше да спре топлата вода в много високи блокове от съветско време.

Путин иска да бъде взет на сериозно. Негодуванието и руският империализъм мотивират неговата политика. От негова гледна точка Западът отхвърля Русия, а не обратното. Призивът за санкциониране на богатите руснаци е опасен. Помнете, че ако те станат обект на санкции днес, след това богатите араби и китайци може да се почувстват некомфортно да разчитат на британски феърплей в бъдеще.

Ситуацията в Източна Украйна е ужасна и става все по-зле.

Изминаха месеци, без Западът и Русия да се чуят един-друг. Може би няма взаимно приемливо решение на украинския конфликт, но обсъждането на последиците може да отвори път към мира. Нека не налагаме ембарго на дипломацията, призовава авторът в края на статията.
/БТА/