Жената, която избяга от Ислямска държава

Когато Ислямска държава превзеха сирийския град Ракка, обявен по-късно за тяхна столица на халифата, много от жените лекари спряха да ходят на работа от страх от радикалистите, съобщава mashable.com.

Един ден през април Рахеб, момиче на 26 години, завършило наскоро медицинско училище, пристига в Националната болница в Ракка. Макар че е потресена от бруталността на бойците от Ислямска държава, превърнали родния й град в най-лошото нещо, което може тя да си представи, тя е решена да практикува професията си на доктор и да помага на хората в разкъсания й от войната град.

През следващите 4 месеца тя работила като лекар на пълно работно време и става свидетел на бруталността на Ислямска държава.

Рахеб всъщност не е истинското име на момичето, тя не иска то да става известно от съображения за сигурност. Твърди, че ислямистите превърнали в ад живота на жените. „Най-важното за тях е шериатът“, разказва тя. „Не е здравето, не е и лекарството“, допълва още Рахеб.

По времето, в което тя вече е започнала работа в болницата, Ислямска държава е вече проникнала в училищата в града. Джихадистите премахват от учебния план предмети като химия и философия. Премахнати са и курсовете по арабски национализъм и ислям, тъй като не са достатъчно радикални. Всички момичета над 9 години е трябвало да покриват главите.

Някои хора в града се опитали да протестират срещу Ислямска държава. С течение на времето обаче гласовете им били заглушени чрез терор. Джихадистите бичували публично протестиращите, обезглавени трупове стоели с дни по улиците, за да респектират останалите.

Рахеб също е противник на Ислямска държава, тя разбира и риска от неподчинението си. „Всички сме против техните закони, но нищо не е в нашите ръце“, разказва тя.

Джихадистите накарали Рахеб да замени медицинската престилка и забрадка с бурка. Наложило се да се подчини въпреки притесненията за хигиената и начина си на придвижване. Въпреки това контролът продължил. Много въоръжени мъже, повечето от които чужденци, постоянно патрулирали из болницата. Те редовно проверявали дължината и дебелината на бурката, за да бъдат абсолютно сигурни, че са напълно покрити.

Един ден боец, който според Рахеб е чеченец, нахлул в стаята, докато тя попълвала досие на пациент и започнал да крещи, защото тя не носила ръкавици. „Реших, че има спешен случай и му трябват ръкавици, подадох му, но впоследствие разбрах, че е трябвало аз да си ги сложа“, разказва тя. Рахеб не носила задължителните черни ръкавици, с които било невъзможно попълването на формулярите в болницата.

Джихадистите не правили никакви изключения за облеклото дори и случаят да е на живот и смърт.

Един ден в болницата докарали жена, чието сърце спряло внезапно, вероятно от бомбардировките навън. Сложили я на количка и тръгнали към манипулационна зала. Тогава лицето на жената било открито в суматохата. Един от стражарите се разкрещял да й покрият лицето. Една от сестрите казала, че жената умира. Въпреки това същият стражар взел чаршаф и го хвърлил върху главата на умиращата жена.

„Това беше толкова опасно! При нейното състояние беше нужен кислород“, обяснява Рахеб. Въпреки всички опити на лекарите жената починала.

Един ден родителите на Рахеб видели жестока гледка. Жена надигнала бурката си, за да помирише парфюм. Един от джихадистите видял това, отишъл при жената, грабнал я и я завлякъл на публично място. Там започнал да я бие в продължение на няколко минути. След това я взел друг джихадист и я завлякъл на друго място. Там също я бил. Накрая я пуснали да си ходи.

Майката на Рахеб, пенсионирана учителка, била шокирана от видяното и настояла дъщеря й да спазва законите на Ислямска държава. Според тях жена не може да излиза на публично място без мъжа си. Затова баща й я придружава до работата й в болницата.

Рахеб слушала много разкази на изнасилени и бити жени. Затова решила да си купи сватбена панделка, която се слага върху дрехата, когато една жена е женена. По този начин тя искала да предпази и себе си от същата съдба.

Един ден Рахеб решила да избяга от града си. Джихадист й казал, че ще бъде докладвана на религиозната полиция. Официално не казал защо, но момичето предполага, че е защото с неин колега се опитвали да внесат нелегално допълнителни лекарства в болницата. Рахеб решила да избяга през аварийния изход в задната част на сградата. С помощта на баща си отишла в дома на сестра си, където се укривала с дни. В крайна сметка успяла да избяга в Турция, където се установила в Газиентеп. Там живеят още много сирийски семейства. Семейството на сестра й също я последвало. Родителите им още са в Ракка, но ги очакват и тях скоро.

Въпреки че Рахеб се е спасила, тя все още тъжи за случващото се в родния й град. „Един от най-големите ми страхове е, че Ракка никога няма да бъде такъв, какъвто беше“, разказва тя.