Изборите в Украйна - разрив с Русия и съветското минало

След преброяването на над половината гласове на парламентарните избори в Украйна се оформи безпрецедентен национален консенсус в подкрепа на трайно скъсване с Москва и завой към европейската интеграция, пише Саймън Шустър за сп. "Тайм".

В неделя вечерта, докато гласовете на украинските избори все още се брояха, президентът Петро Порошенко в телевизионно обръщение поздрави сънародниците си за успешното произвеждане на изборите и позовавайки се на първоначалните резултати, подчерта едно от настъпилите важни събития: Комунистическата партия на Украйна, политическа останка от съветското минало на страната, която винаги беше подкрепяла близките връзки с Русия, не успя да спечели нито едно място в парламента.

"Поздравявам ви за това", каза украинският лидер на своите сънародници. "Решението на народа, което е по-висше от всяко освен Божието, произнесе смъртната присъда на Комунистическата партия на Украйна". За първи път откакто руската революция от 1917 г. помете Украйна и я превърна в съветски сателит, в парламента на страната няма да има комунисти.

Тяхното поражение, макар и предимно символично, беше символ на промяната на Украйна, която започна с революцията тази година и в много отношения приключи с изборите в неделя. Докато комунистите и други проруски партии имаха огромна подкрепа в Украйна преди бунта и твърд електорат в източната половина на страната, сега те са почти без значение.

В пълен контраст с тях прозападните лидери на протестите през уикенда станаха свидетели на смазваща победа на своята програма за европейска интеграция. "Над три четвърти от гласувалите избиратели показаха твърда и необратима подкрепа за курса на Украйна към Европа", заяви Порошенко в телевизионното си обръщение.

Прогнозите след преброяването на половината бюлетини вчера гласят, че неговата политическа партия ще получи най-много гласове и над една четвърт от местата в парламента. Партията на неговия съюзник, премиера Арсений Яценюк, го следва плътно по резултати, което ги улеснява да създадат управляваща коалиция между поддръжници на проевропейския курс и украински националисти. Те вероятно няма да имат нужда от подкрепата на оределите редици на проруските партии, за да приемат закони и да извършат конституционни реформи.

В много отношения те трябва да благодарят на руския президент Владимир Путин за този успех. След като революцията свали неговите съюзници в Украйна през февруари, Путин отчужди повечето украински гласоподаватели, които по-рано подкрепяха близки връзки с Москва. Решението му да нахлуе и да анексира региона на Крим през март, когато Украйна едва излизаше от хаоса на революцията, пробуди в Украйна омраза към Русия, каквато двете страни не бяха виждали през столетията на единство и мирно съвместно съществуване. Последвалата подкрепа на Путин за украинските сепаратисти, които все още се борят да превърнат източните провинции на страната в протекторати на Москва, затвърди разделението между някога братските страни.

Никъде това не се виждаше по-ясно от резултатите от изборите в неделя. Единствената партия, която влезе в парламента с програма да възстанови връзките с Москва, беше така наречения "Опозиционен блок", който се очаква да остане на четвърто място с под 10 на сто от гласовете.

Само преди година участващите в него водещи политици бяха част от управляващата коалиция в Украйна, съставена от Комунистическата партия и Партията на регионите, чийто лидер Виктор Янукович беше спечелил президентската надпревара през 2010 г. с програма за братски връзки с Русия. Сега Янукович, който беше прогонен от властта през февруари, потърси убежище в Русия по покана на Путин, а неговата Партия на регионите беше толкова сигурна в поражението си на изборите този уикенд, че реши да не участва в тях.

Какъвто и шанс да оставаше за Путин да задържи съюзниците си на власт в Украйна, сега изглежда загубен, а с това той губи мечтата си да създаде нов политически съюз, съставен от най-големите републики на бившия СССР.

Твърденията на Путин за крайнодесни радикали, които завземат властта в Украйна - в реч през март той нарече лидерите на революцията група "неонацисти, русофоби и антисемити" – също беше разобличена като измислица на изборите в неделя. Макар че крайните националисти играеха ключова роля в революцията, малцина от тях стигнаха до парламента. Дясната партия "Свобода" се очаква да получи около 6 на сто от гласовете, горе-долу колкото популистите от Радикалната партия, които едва надхвърлят 5-те процента, необходими за влизане в парламента.

Ултранационалистическата партия, известна като "Десен сектор", която руските медии представяха като демоничната сила зад новото украинско правителство, не успя да премине избирателната бариера с прогнозираните 2 на сто от гласовете.

Но истинската заплаха за Русия никога не е идвала от демагозите от украинската десница. Тя идваше от политици като президента Порошенко, които са решени да насочат Украйна по пътя за присъединяване към Европейския съюз. Този път няма да бъде лесен, защото западните лидери едва ли жадуват да приемат в ЕС провалящата се украинска икономика и 45-те й милиона граждани.

Но националният консенсус за европейската интеграция и трайният разрив с Русия, което тази програма предполага, в момента са по-силни, отколкото в който и да било период от украинската история.
 

/БТА/