Икономическата пропаст между изтока и запада в Германия

"Добра заплата в местна фирма - няма такова нещо". 25 години след падането на Берлинската стена тази констатация отеква в студения въздух на Пренцлау в бившата ГДР, символ на разликата между източната и западната част на Германия, която продължава да съществува въпреки известен напредък, пише Ромен Фонсгрив от Франс прес.

Томас Милш, 46-годишен тираджия, излиза от бюрото по труда на градчето в Североизточна Германия на 120 км от Берлин.

Пренцлау се ползва с мрачен статут: той е главният град на историческия регион Укермарк, където е най-високото равнище на безработица в Германия, 14,7 процента през септември.

Уволнен от предишния си работодател, транспортна компания в Източна Германия, която заплащала 60-часовите му работни седмици с чисти 1580 евро на месец, Милш току-що е бил нает от датска фирма.

"Ще печеля два пъти повече за същата работа. Взимам повече и когато работя за фирма от западната част" на Германия, обяснява той, докато си наглася обецата.

Трудно е човек да устои на изкушението да търси по-добра заплата. "Около една трета" от приятелите му работят в Западна Германия и се виждат със семейството си през уикендите.

Преди 25 години Хелмут Кол обеща "цветущи пейзажи" на гражданите на Източна Германия в момент, когато пазарната икономика заменяше комунистическото държавно планиране.

Оттогава Западът е дал "между 1500 и 2000 милиарда евро" за финансирането на обединението, посочва Томас Ленк, преподавател по публични финанси в Лайпцигския университет. Това е станало благодарение по-специално на "пакта за солидарност", финансиран от допълнителен данък.

Старите разбити пътища на Пренцлау сега са асфалтирани, а порутените сгради са рехабилитирани. Човек обаче не може да печели хляба си там като компютърен специалист или квалифициран работник. В Агенцията по заетостта насочват хората по-скоро към земеделието или туризма.

Слабостите в икономиката на бившата ГДР се запазват, сочат многобройните изследвания по въпроса. Компаниите от световен мащаб останаха на Запад, а с тях и най-добрите работни места и заплати.

"Процесът още не е приключил, това е ясно, но се вижда светлина в дъното на тунела", смята Михаел Бурда, икономист от Хумболтовия университет в Берлин. Демографското обезкървяване е престанало: през 2013 г. новите провинции са регистрирали повече новоустановили се жители, отколкото напуснали.

Доходите на западногерманското домакинство продължават да са с една трета по-високи от тези на източногерманското, а разликата при стойността на имотите е двойна. Никоя от компаниите от водещия индекс на Франкфуртската борса Dax не е със седалище в бившата ГДР.

Преди десет години обаче безработицата на Изток беше 18,4 процента, двойно повече отколкото на Запад. Миналия месец бившата ГДР беше с показател 9,7 процента спрямо 6 процента на Запад.

Положението в бившата комунистическа Германия обаче далеч не е еднородно. Провинциите Бранденбург, в която влиза Пренцлау, съседната Мекленбург - Предна Померания и Берлин, "бедната, но привлекателна" столица, са сред изоставащите. Други провинции начело със Саксония се справят много по-добре.

Сега, по подобие на останалата част от Германия, "дори на Изток има разделение Север-Юг", анализира Михаел Бурда.

Индустриалният модерен Юг на Германия с Бавария и Баден-Вюртемберг сега включва и динамичната Саксония, чиито големи градове Лайпциг и Дрезден нямат почти нищо общо с Пренцлау.

Според редица икономически институти неравенствата Изток-Запад дори са все по-незначителни спрямо класическите разделения градове-села, а районите в затруднено положение вече далеч не са нещо типично само за Изтока.

Някои общини в Рурския басейн, пострадали от деиндустриализацията или някои селски райони в Долна Саксония, са изправени пред предизвикателства, сравними с тези на селищата от Изтока.

В Гелзенкирхен, Западна Германия, където безработицата надхвърля 12 процента, кметът Франк Барановски изразява съжаление, че "повече от 20 години след обединението политиците продължават да се съсредоточават върху възстановяването на Изтока".

Заедно с него други политици от Запада настояват за програма за възстановяване на Запада и край на резервираните за източните провинции субсидии. Гелзенкирхен е платил 250 милиона евро за Източна Германия в рамките на пакта за солидарност.
 

/БТА/