Ще заеме ли Русия мястото на САЩ в Афганистан?

С официална церемония през октомври приключи военното присъствие на САЩ и НАТО в Афганистан. Малко преди това трите страни утвърдиха нов начин за взаимодействие в отбраната и сигурността, регламентираха времето, през което натовски военни ще останат на афганистанска територия, пише Михаил Немтирев в Росбалт. В момента близо 10 хил. американски войници в страната подпомагат местните силови структури. Предвижда се броят им да намалява и до края на 2016 г. всички те да напуснат ислямската държава.

Последиците за Русия от изтеглянето на натовския контингент изглеждат твърде нееднозначни. Както посочи пред Росбалт още през февруари Омар Несар - директор на Центъра за изучаване на днешен Афганистан, заминаването на коалиционните войски ще принуди страните от Централна Азия (и Русия) да търсят нови механизми, укрепващи регионалната сигурност.

На 6 ноември руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) "са готови да дадат рамо на афганистанските ни приятели, за да стане ситуацията стабилна и да има перспективи за развитие". Не уточни обаче как да стане това.

Няколко дни по-късно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че пактът одобрява участието на Русия в поддържането на стабилността, независимостта и демократичното развитие на Ислямска република Афганистан.

Думите на Путин вероятно са един вид намек, че се подготвя развитие на руско-афганистанските отношения в нов формат с оглед изтеглянето на международната коалиция от страната.

Според експерта Аджар Куртов обаче Русия не бива да избързва, заемайки овакантяваната ниша в централноазиатската политика. В интервю за агенция Фергана нюз аналитикът обръща внимание на огромните разходи на САЩ в Афганистан (450 милиарда долара) и отбелязва, че нито Русия, нито страните от Централна Азия могат да си позволят подобно нещо. Съединените щати "губят играта и я печели една нова, бързорастяща и крепнеща с всяка година свръхсила – Китай. Фактически САЩ вече няма как да се изправят срещу това. Идва въпросът дали може да се противопостави Русия. Не е ли по-добре за нея да последва примера на мъдрата маймуна от китайската притча, която изчаква на високия хълм, докато тигрите се бият в низината? Според мен това е по-добрият вариант за нас, отколкото да пропилеем малкото си останали ресурси за цели, недостижими при днешния силов баланс в света", казва политологът.

Друг авторитетен руски ориенталист и бивш посланик на Москва в Кабул - Михаил Конаровски, изтъква засилените контакти на новия афганистански президент Ашфар Гани с ръководството на Китай. Според експерта Пекин и занапред ще се стреми да укрепи позициите си на първостепенен играч в регионалното политическо поле и по-специално в Афганистан.

Перспективата радикални ислямисти да нахлуят в средноазиатските републики от бившия Съветски съюз е сериозна опасност. Още по-сериозна за националната сигурност на Русия обаче е афганистанската наркозаплаха. Затова "маймунската тактика" в случая със сигурност няма да е печеливша - наложително е все пак Русия да "работи" с Афганистан.

По данни на Виктор Иванов, оглавяващ руската федерална служба за контрол над наркотиците, от началото на операцията "Трайна свобода" афганистанският хероин вече е погубил над един милион души в Евразия, от които поне половината са граждани на Русия. Посевните площи в Афганистан, заети с опиумен мак, са нараснали от 8 хил. хектара през 2001 г. на 224 хил. хектара през 2014 г. Миналата година специалистите преброиха в Руската федерация 1,5 милиона зависими от хероин. Освен това Иванов посочва, че руските наркомани харчат годишно към 1,5 трилиона рубли. Естествено човешкият живот не се измерва с пари, но сумата е твърде внушителна, тъй че ни е жал и за парите.

Обстановката се влошава още повече заради смекчената процедура за получаване на руско гражданство от чужденци. Според шефа на руското антинаркотично ведомство това отваря нещо като "хероинова врата" към федерацията. Иванов се мотивира с големите пратки афганистански хероин, изземани от задържани наркотърговци, идващи от Таджикистан, но с руско гражданство, получено по опростената процедура.

В Афганистан според политолога Александър Князев наркотранзитът и наркопроизводството, както и присъствието на различни ислямистки групировки се управляват от тайните служби на САЩ, Великобритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Турция. Следователно не са под контрола на централното правителство в страната. Трудно е да се прогнозира как точно и накъде ще тласне изтеглянето на коалицията контрола върху растящата "наркономика" от страна на външните играчи. Затова пък е сигурно, че селянинът, отглеждащ опиумен мак, и консуматорът на хероин стоят от двата края на една и съща верига. И затова, докато имат интерес един от друг, ще създават основа за ръст на наркопроизводството в Афганистан. Ще припомним, че президентски избори току-що наложиха там нова власт и тъкмо с нея Русия ще трябва да гради отношения, включително в борбата с наркобизнеса.

Руската ресорна служба редовно организираше антинаркотични операции в Афганистан ("Фюри-1" и "Фюри-2" през декември 2010 г., "Регюлейтър" и "Езотерик стоун" през февруари 2011 г., "Канал - Южен капан" през май 2014 г. и др.), натрупала е доста богат опит в тези неща. Освен това, Русия предложи чрез международни структури, включително ООН, план "Радуга-2" за ликвидиране на наркопроизводството в Афганистан, насочен именно срещу причините, пораждащи този "бизнес", а не срещу последиците. Прочее, в тази насока без съмнение ще се работи.

Мащабите впрочем са под въпрос, но те не зависят само от Русия. Както видяхме, в момента руско-афганистанските отношения крият доста неясноти, включително около изгледите за сътрудничество срещу наркозаплахата откъм Афганистан. Но борбата с нея безспорно е необходимост - защото всеки ден наркотици, изготвени от афганистански суровини, убиват десетки и стотици хора в Русия.
 

/БТА/