Да побереш света в пощенска кутия

Телефоните, електронните пощи, социалните мрежи, видео връзките, фотоапаратите – всичко това промени облика на комуникациите само за две десетилетия. Вече трудно може да си представим как се случваха нещата, преди всеки да бъде въоръжен с по един смартфон в ръка.

Помните ли какво беше да се напише истинско писмо? Или да пратиш картичка по случай Коледа на братовчед си в чужбина? Е, има една група, предимно дамска, която не само си спомня, но и продължава да пише и праща. Но като хоби.

Нарича се посткросинг от името на едноименния сайт. Схемата е проста: сайтът изисква регистрация, след това се „теглят“ до 5 адреса на случайни хора от сайта по цял свят и се установява връзка с тях. Двама по двама потребителите се разбират каква картичка да прати на другия. И си ги пращат по добрата стара поща.

„Прекрасно е да отвориш пощенската си кутия и да видиш, че там те чака нещо различно от рекламни брошури или сметки“, разказва Диляна Атанасова, започнала да се занимава с посткросинга преди година и половина. Твърди, че хартиената поща кара хората да усещат света по-малък и малко по-реален. „Прекрасна е идеята, че някой, без значение дали познат или непознат, на другия край на света е отделил от времето си, за ти напише нещо, да купи марка и да я залепи”, допълва тя.

Хобито при нея се заражда с известни носталгични чувства. „Беше ми хрумнала идеята, че искам да пиша писма - старомодни хартиени писма - и се бях регистрирала в някакъв сайт, за да си намеря другарче за писане. Там се заговорих с момиче от Хонконг, което живееше в Австралия - тя ми каза за сайта postcrossing.com и една от първите картички, които получих, беше от нея”, разказва тя.

Към момента колекцията й наброява над 500 картички от почти 150 страни. „Под „страна" в посткросинга се разбира всяка територия, която разполага със своя пощенска система и печата свои марки. Така например остров Гърнзи, който е коронно владение на Великобритания и не е точно отделна държава, от посткросинг гледна точка се смята за отделна държава“, уточнява Диляна.

Именно картички като тези от остров Гърнзи са и най-ценните в света на посткросинга. Причината: малко население, малко хора със същото хоби. По думите на Диляна същото е положението с африканските държави, но там причината е друга – бедност. Нарича тези държави „редки“. „Ако имаш шанса да получиш картичка от рядка страна, тя вероятно ще дойде от човек, който пътува до там, или пък от някаква местна организация, много рядко от местен жител“, разказва тя.

Самата Диляна с гордост показва картичките си от Конго, остров Рождество (Австралия) и Фарьорски острови. За любима посочва картичка от Микронезия, Фиджи.

Въпреки далечните дестинации, от които идват и към които отиват, оказва се, че посткросингът е едно от най-евтините занимания за свободно време. Цената на картичка плюс марка варира между 1,60 лв. и 2,50 лв. За сметка на това обаче удоволствието е незаменимо.

Най-популярните картички, които се пращат и получават, са типичните туристически кадри с пейзажи и забележителности. Иначе имало и хора, които събират най-различни картички. „В България имаме преди всичко туристически картички, много трудно се намира нещо по-различно“, твърди Диляна.

За себе си споделя, че покрай хобито си е открила нови приятелства. „Имам приятелка в ЮАР, с която си пиша вече повече от 1 година, дори наскоро ме покани да й отида на гости, като беше планирала цялото ми евентуално пътуване - като се започне от това кои места ще посетим и какво ще видим, и се стигне до това с коя авиокомпания да летя, какви документи ще ми трябват за виза и приблизително колко ще ми излязат разходите по пътуването. Беше много мило“, отбелязва Диляна.

Въпреки това обаче оказва се, че и в това хоби не липсва разочарование или измама. Случва се хора да обещаят да пратят картичка, но да не го направят.

Освен огромна колекция от картички Диляна заявява, че хобито я учи да общува с най-различни хора, с различни култури, различни езици и различни навици. Учи и на толерантност.

„Всеки ден, излизайки от дома си, имаш едно очакване за нещо интересно, красиво, забавно. Понякога попадаш на пълна пощенска кутия и тогава радостта наистина е голяма“, разказва Ростислава Петкова, която колекционира картички също от година. По думите й тръпката е много различна от това да получаваш виртуални картички.

Ростислава има около 150 картички в колекцията си. Най-далечната е пропътувала 8000 километра, за да стигне до дома й. Тя е от Бразилия. В колекцията си има картички и от Япония, Китай, Хонконг, Южна Африка, Сингапур.

Любимите й са от Русия. Твърди, че именно руските картички са най-красивите.

Тя също твърди, че рядко се случват измами, като една от популярните била изрезка от вестник или списание.

И въпреки че нито изпращащият и получаващият не се познават, надписването на картичката е задължително. „Няма по-неприятно нещо от това да получиш празна картичка. Някои хора пишат за себе си, други пишат за държавата или града си. Аз обикновено описвам какво точно е изобразено на картичката“, обяснява Диляна.

Посткросърите, както наричат себе си, най-често в профила си отбелязват какви картички търсят. Въпреки това може да се пратят и други.

Според статистиката на сайта платформа най-много са руските потребители. След тях се нареждат тези от САЩ, Тайван, Китай, Германия и Холандия. Отново според тези данни хобито е подчертано дамско – регистрираните жени са над 347 хиляди, докато мъжете с това хоби в сайта са малко под 70 хиляди.