Излагаме ли се пред чужденците за 20 лева?

Флайерите, които чужденците могат да вземат от Туристическия център на летището. Снимка: Център за градска мобилност, Столична община

2 / 4

Малко след 10 часа, петък, в автобус по линията 84 за летището в София. Две контрольорки „хващат“ нередовен чужденец – има билет, но не е перфориран.

„Туенти лева, туенти лева“, настоява едната и повече с жестове, отколкото с думи, обяснява пропуска, за който е дължима глобата. Чужденецът, двадесет и няколко годишен, недоумява какво става, но в крайна сметка повтарянето на фразата свършва работа – вади от джоба си 15 лева и казва на английски език, че няма повече.

„Чейндж“, отговаря служителката и добавя към колежката си, че ще трябва да отидат до летището, за да може нередовният пътник да обмени пари и да им даде липсващите пет лева.

Тук пътуващи се намесват и обясняват на контрольорките, че е очевидно, че чужденецът не знае, че билетите се дупчат и че всъщност основното е, че има билет. Нищо не помага, освен даването на липсващите пет лева от жена в автобуса. Контрольорките издават билет за 20 лева и слизат.

Чужденецът продължава пътуването си до летището. Той не знае, че можеше и да е по-лошо – да го свалят от автобуса, може би да дойде полиция, евентуално да си изпусне полета…

Бих подминала случката, но тя не е първата подобна, на която ставам свидетел. Преди месеци пред очите ми за неперфорирани билети бяха глобени момче и момиче, също чужденци, а впоследствие пътничка от онзи автобус сподели, че пътува все около този час и ситуацията е честа - или не са перфорирали билети, или нямат за багаж. А проверяващи, които да ги глобят, се намирали.

Дали е вярно, че има някакъв вид системност - в незнанието и в проверките, не знам. В ситуацията от петък в отговор на реплика, че едва ли не дебнат чужденците, пътуващи от и за летището, контрольорките заявиха, че това е районът им и си вършат работата.

Според обяснението на Центъра за градска мобилност към Столичната община контрольорските екипи работят по график, който ги разпределя в зоните за контрол. Разпределението им не изключвало съвпадение на зоната два пъти месечно.

Служителките са си изпълнили служебните задължения, ще кажете. Ставали ли сте свидетели на случай на българи без билет, които не биват глобявани – например защото са скандалджии, по-яки момчета и да не изреждам още възможности, които „толерантно“ се подминават, освен ако няма полиция при проверките? Не знам как на чужденците не им идва наум да се разправят или поне демонстративно да слязат от автобуса.

Попитахме Центъра за градска мобилност има ли двоен стандарт при проверките. „Проверките се извършват на случаен принцип в зоната, в която работи контрольорският екипи, към всеки установен пътник без превозен документ следва да се предприемат действия по санкционирането му“, обясниха от там.

Има ли информация за пътуващите чужденци?

Според предоставения ни отговор от Центъра за градска мобилност във всяко едно от превозните средства на обществения градски транспорт има стикери на български и на английски език с указания към пътуващите за това как се валидират превозните документи - електронните карти на валидатор, а хартиените карти - чрез перфоратор, придружено с илюстративен материал. Стикерите, които са по един за всяка от вратите в превозното средство, са на български и на английски език.

Същата вечер пътувах в два автобуса по линии 84 и 76. Стикерът е един – срещу вратата с големината на малка бележка. Зад гърба на шофьора има много голям стикер с указания, но той е само на български език. С една дума, ако не се качиш от средната врата и не забележиш стикера срещу теб, например защото в автобуса има повече хора, шансът да се информираш драстично пада. Какво се разбира от бележката – ако не знаете, вижте в галерията, която направихме.

Питахме още има ли изискване към контрольорите за базови познания по английски език, колкото да обяснят за какво е дължима глобата. „На всеки един от стикерите има информация за стойността на глобата и на санкцията на място на български и на английски език“, гласи писменият отговор на този въпрос.

Кога ще ги стигнем … германците?

Моя приятелка, също журналист, учеше в Германия, където билетите за градския транспорт се купуват според разстоянието. Имала ситуация, в която си купила билет за по-късо разстояние, отколкото всъщност пътувала. Проверяващите й обяснили пропуска и не я глобили. „Тяхното мислене е, че ти си сбъркал от незнание и следващият път ще си редовен пътник“, обяснява тя.

Ние пък може би мислим, че всеки ни лъже и се скатава. Сигурно чужденците си пазят билетите за следващия път, когато ще дойдат у нас, или за спомен и затова не искат да ги перфорират…

В България преди около 2 години близък на моята приятелка организирал гостуването на двама германци – възрастни бизнесмени, които имали интерес към нашето вино. Те опитали да се справят сами на непознатото място и се качили в автобус от летището. Глобили ги, защото нямали билети за багажа, като всеки дал ….по 20 евро. Ами да са обменили!

После пък от Орлов мост до хотел в центъра любезен таксиметров шофьор им взел …38 евро. При интервюта обаче те настоявали да разказват с какво хубаво ги е впечатлила България, а не че са разбрали, че са били излъгани от първия момент в чуждата страна.

От Центъра за градска мобилност ни обясниха още, че информационни табели на български и на английски език са поставени в зоната "Пристигащи" на Терминал 2 и на Терминал 1, информация има и на спирковия указателен знак. Такава информация има в офиса на Туристическия информационен център на летището. Освен това се разпространява и чрез флайери, които могат да се вземат от зона "Пристигащи" и от Туристическия информационен център. Информация на английски има и на интернет страницата на "Център за градска мобилност".

Наша проверка на Терминал 2 показа, че таблото е с надписи само от едната страна и е обърнато към …посрещачите, а не към пристигащите.

Повече решихме и да не проверяваме, защото не в това е основният въпрос – да проверим колко много и колко достъпна е информацията, че в София БИЛЕТИТЕ СЕ ДУПЧАТ!

По-важно ни се струва да има един по-различен тон в общуването с тези, които идват да учат, инвестират, почиват у нас, който да започва от първите моменти и да свършва с последните им моменти в България.