Норвежката приказка свършва след петролния балон

За Кристофер Сандберг загубата на работата на норвежка петролна платформа означава много повече, отколкото само сбогуване с високата заплата. Това доведе до преминаване към по-нисък стандарт на живот и по-ниски очаквания, нещо с което се сблъскват все повече хора в тази малка, богата на петрол страна, пише Марк Люис от Асошиейтед прес.

След десетилетие разцвет на петролния и газовия сектор резкият спад на цените на енергоносителите изважда норвежците от утопичното мечтание, което гарантираше на работещите дълги летни ваканции, щедри здравни и социални придобивки и им позволяваше да си тръгват от работа в 16 часа или дори по-рано в петък.

Част от хеликоптери, превозващи работници от Ставангер - центъра на петролната промишленост - до платформите в Северно море, замлъкнаха. Вече 10 000 работници са освободени от работа.

Това е началото, както прогнозират икономистите, на дълга рецесия в енергийния сектор, който представлява 15% процента от икономиката, над половината от износа и 80 % от държавните приходи.

Норвегия е принудена да обмисля бъдеще без сигурността на миналото.

Знам, че хората по света завиждат на тези условия. Понякога се шегуваме с това, посочва 24-годишният механик Сандберг. Не знам обаче колко още хора ще изгубят работа или колко дълго ще продължи несигурността, посочи той.

Сандберг продава новия си S-Class Mercedes и се мести в Сингапур, за да помага в надзора на изграждането на нова гигантска петролна платформа с надеждата да запази дори само част от стария си жизнен стандарт. Ще трябва да работи обаче повече часове и няма да получава по четири седмици почивка за всеки две седмици работа, както е за работещите в крайбрежните води тук.

Сандберг все още чувства, че да си роден в Норвегия, е все едно да си спечелил от лотария, но признава, че редовното годишно повишение на заплатите не може да трае вечно.

Миналата година държавната петролна и газова компания Statoil обяви, че е плащала средна годишна заплата от 1 милион крони (130 000 долара) на 23-те хиляди свои служители.

Кнут Сунде, отговарящ за индустриалната политика в организацията на работодателите Norsk Industri, посочва, че коренната промяна за норвежците, свикнали с поощренията, ще бъде болезнена, но приветства връщането към действителността.

Средностатистическият норвежец е получавал прекалено много. Имаме социална икономика и младите очакват богатството да пада от небето, отбелязва Сунде. Когато изпаднем в такъв период, стигаме до добрите стари ценности да се работи здраво и да има конкуренция. Страна като Норвегия има нужда да мине през това, допълва той.

Цената на барела петрол сорт Brent се срина от стабилната средна тригодишна стойност от около 110 долара за барел до 60 долара. При тази цена над половината от находищата, които се разработват в крайбрежните води на Норвегия, не са рентабилни.

Собствениците на платформи, свикнали да отдават под наем флотилиите си от стоманени гиганти на устремени компании за добив за над 400 000 долара на ден, се готвят да пуснат на пазара прекалено много спекулативно произведени модели (на), в момент, когато компаниите, разработващи петрол, губят пионерския си дух.

Петролни платформи бездействат на пристанищата по западното крайбрежие. Очакват се още съкращения на работни места, тъй като компании като Statoil се готвят да намаляват разходите.

Доминацията на енергийния сектор в норвежката икономика означава, че проблемите на този сектор ще хвърлят сянка върху цялата икономика. Съкращенията на работни места вероятно ще подкопае ресторантьорския и хотелския бизнес например, тъй като се правят по-малко командировки в страната.

Положителното е, че страната е спестила солидните 860 милиарда долара благодарение на износа на петрол в годините на петролния бум, за да не й се налага да прави резки и травмиращи орязвания на социалните разходи. По закон на правителството не се разрешава да харчи повече от 4% от тези пари годишно и на практика използва само лихвите.

Така че норвежците, които имат работа, не са заплашени от  непосредствено спиране на социалните придобивки като пет седмици платен годишен отпуск, най-високи плащания в света за болнични  и най-малко работни часове.

По-скоро въпросът е дали за бъдещите поколения жизненият стандарт ще бъде по-нисък.

Говорителката на Зелената партия Хилде Опокю отбелязва, че норвежците все още остават слепи за предстоящата промяна. Няма да се случи за една нощ, но когато се събудим от петролния балон, ще разберем, че няма да изживеем такава приказка отново, отбеляза тя.
 

/БТА/