Започва "ерата на Путин"

Четвърт век след развода на Вилнюс със Съветския съюз архитектът на литовската независимост Витаутас Ландсбергис предупреждава, че имперската карта, разигравана според него от руския президент Владимир Путин, може да предизвика нови войни в Европа, пише Вайдотас Бенюсис от Франс прес.

В разговор с АФП Ландсбергис споделя и спомени за една различна Русия от времето на бившия президент Борис Елцин.

Неговата "епоха бе изключителна. Русия не искаше да бъде агресивна империя. Той реши (въпроса за) свободата ни в наша полза", напомня Ландсбергис в своя разказ за руския президент реформатор от периода 1991-1999 г.

"Демократичният свят все още не е разбрал напълно как промени нещата 15-годишното управление на Путин", заявява първият държавен глава на постсъветска Литва.

"От 2000 г. нататък историците би трябвало да обявят нова ера, наречена "войните на Путин". А всичко едва започва", предрича 82-годишният литовски политик.

Членка на ЕС и НАТО от 2004 г., Литва чества в сряда 25-ата годишнина от деня, в който първа сред съветските републики обяви независимост - точно преди да го сторят съседките й Естония и Латвия.

Дисидентската република изигра ключова роля в раздробяването на СССР през декември 1991 г. - процес, наречен от Владимир Путин "най-голямата геополитическа катастрофа" на 20-и век.

Ландсбергис обвинява руския президент, че следва "ясна програма с цел да възстанови съветската империя" и сочи за доказателство анексията на Крим от Русия.

По време на Втората световна война Съветският съюз анексира трите балтийски държави. Стотици хиляди техни жители бяха депортирани в Сибир и Средна Азия, което остави дълбоки рани в тези страни.

И трите останаха под сковаващата власт на Москва чак до 1985 г. - до идването на Горбачов, който изгуби контрола над тях сред вихъра на своите икономически и политически реформи.

Декларацията за независимост на Литва от 11 март 1990 г. хвърли в смут не само Кремъл, но и редица западни наблюдатели, които биха желали Горбачов да запази властта си.

Често превъзнасян на Запад, Горбачов обаче само "бавеше нещата" в опит "да запази империята"; той е виновник за кръвопролитните нападения на съветските сили от 1991 г. казва Ландсбергис.

Четиринайсет мирни граждани загинаха, а стотици бяха ранени, когато съветски части атакуваха на 13 януари 1991 г. литовската телевизионна кула във Вилнюс в неуспешен опит да задушат движението за независимост.

Противно на Горбачов, Елцин прие независимостта на балтийците и я призна с договор, сключен през юли 1991 г. "Уникална за историята на Русия бе мисълта, че не бива да потискаш съседите - трябва любезно да им позволиш да живеят, както желаят", подчертава Ландсбергис във връзка с ерата на Елцин.

Непопулярен в родината си и обвинен, че носи отговорност за икономическата криза в страната от 90-те години, Борис Елцин бе удостоен посмъртно през 2012 г. с най-високите отличия на Литва.

Неуспял да попречи на включването на балтийците в ЕС и НАТО, Путин съживи страховете им, като нахлу в Грузия през 2008 г., а после анексира Крим.

По думите на Ландсбергис "много е възможно" Русия да изпробва реакцията на НАТО, прилагайки в балтийските страни тактиката на хибридната война, която не ще може да бъде определена като въоръжено нападение, оправдаващо задействането на колективната отбрана на пакта.

"Никой не може да е сигурен, че Западът ще тръгне на война заради балтийските страни", предупреждава старият професор по музика.

Въпреки засиленото присъствие на НАТО в региона алиансът би трябвало да положи повече усилия, за да обезсърчи Русия, смята Ландсбергис.

"Жестовете на НАТО може да формират илюзията, че алиансът е готов да защити членките си. Политиката на Путин обаче не е изтъкана от жестове. Тя се гради на факти и действия", казва той.

Путин "открито се смее в лицето на западните лидери, които говорят, но без да действат; той обаче действа", съжалява литовският политик.

И добавя: "Историята с Хитлер се повтаря. Не възпреш ли един агресор, само изостряш апетита му, правиш го по-безстрашен, вдъхваш му кураж да действа".
 

/БТА/