Експерт след катастрофата на "Тракия": Местата с мъгла да имат специални сензори

Разследването на тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия", при която загинаха 12 души, а над 50 бяха ранени, продължава. Късно снощи, след повторен разпит, беше освободен 62-годишният шофьор на румънския ТИР, участвал във верижното ПТП.

Темата коментира експертът в областта на транспортната инфраструктура, преподавател и изпълнителен директор на Института по транспортна инфраструктура Христо Грозданов в предаването "България сутрин".

Основната причина за катастрофата е гъстата мъгла

Предстои разследването да установи дали е имало проблеми с пътната настилка и как са се движили отделните водачи.

"Мъглата е основната причина за настъпването на това тежко ПТП. Оттам нататък ще се установява дали има някакви проблеми по настилката и как са карали водачите", заяви експертът по транспортна инфраструктура пред Bulgaria ON AIR.

Грозданов коментира и информацията, че Агенция "Пътна инфраструктура" извършва изпитвания на настилката в участъка. Той не очаква да бъдат установени проблеми с нейното качество, тъй като преди две години там е бил извършен ремонт.

Грозданов обясни, че при мъгла и лека влага пътната настилка може да стане особено хлъзгава. Водата се смесва с натрупания по пътя прах и образува тънък филм, който значително намалява сцеплението.

Според експерта местата, на които редовно се образува мъгла, могат да бъдат оборудвани със специални сензори. Те ще засичат появата ѝ и ще подават информация към системите за предупреждение на водачите.

"Мъглите падат на едни и същи места. Можем да сложим сензори на тези места. Падане на мъгла изведнъж няма. Има навлизане в мъгла изведнъж", посочи Грозданов.

Той допълни, че съществуват технологии, които могат ефективно да установяват образуването на мъгла. Събраната информация трябва да достига своевременно до шофьорите, за да могат те да реагират и да съобразят скоростта си с условията.

Технологиите определят подходящата скорост

Въпросът с каква скорост трябва да се движат автомобилите при намалена видимост също може да бъде решаван с помощта на съвременните технологии. Според Грозданов не е достатъчно водачите сами да преценяват риска, особено когато попаднат внезапно в участък с гъста мъгла.

Експертът обърна внимание и на появилата се информация, че първият ТИР, участвал в катастрофата, се е движил с ниска скорост. Това, според него, показва, че водачите са преценявали пътните условия по различен начин.

"Първият ТИР, който е причинил катастрофата, е карал бавно. Тоест той се е съобразявал с пътните условия по един начин, а другият зад него се е съобразявал по друг начин", изтъкна Грозданов.

България изостава в управлението на пътната инфраструктура

Според Грозданов проблемът е и в цялостния подход към пътната инфраструктура. По думите му в България продължава да се мисли за пътищата като за съоръжения, които трябва да поемат трафика по начина, по който това се е случвало през 70-те и 80-те години на миналия век, вместо да се прилагат съвременните европейски стандарти.

Той посочи, че след тежки катастрофи общественото внимание и реакциите са силни, но често бързо затихват, без да се стигне до трайни решения.

"Става едно ПТП. Всяко чудо за три дни", отбеляза експертът.

Грозданов смята, че контролът не може да се осъществява единствено чрез полицейски патрули, като уточни, че България разполага с около 40 000 км пътища и поставянето на полицейски автомобил на всеки километър не е реалистично решение.

"Живеем в XXI век. Не мисля, че трябва да ни казва полицай: "Тук намали". Има информационни табла, които могат да се изградят", заяви той.

Като пример за подобни решения експертът посочи Сърбия, където има изградени информационни табла за предупреждение на водачите. Според него България изостава в използването на такива технологии и често предприема действия едва след като вече е настъпил тежък инцидент.

В заключение Грозданов коментира, че правителството не трябва да предприема прибързани мерки след трагедията, а да работи по цялостни и качествени решения с участието на подходящи специалисти.

Според него подобряването на безопасността изисква модерни технологии, ефективно предупреждение за опасни условия и дългосрочна стратегия за управление на пътната инфраструктура.