Британците и Европа - хладни отношения с дълбоки корени

Във Великобритания, където ще бъде организиран референдум за членството в Европейския съюз, ако консерваторите спечелят изборите на 7 май, евроскептицизмът добива особено злокачествена форма по исторически, политически и конюнктурни причини, както и свързани с идентичността, пише Жесика Бертеро от Франс прес.

Евроскептицизмът (термин, въведен в средата на 80-те години на миналия век от уважавания в. "Таймс") съществува и в други европейски страни, но "изглежда много по-подсъзнателен, инстинктивен и емоционален" във Великобритания, отбелязва Оливър Дадоу, преподавател в университета в Чичестър.

Това отношение се корени преди всичко в историята на британските острови, отдавна обърнати към света, над част от който господстваха, но дълго време възприемали Европа като "другия" и дори воювали с нея.

"С право или не Европейският съюз е смятан за несъвместим с британската идентичност", казва Дадоу.

Обединеното кралство, което има самочувствието, че неговата Камара на общините е "майката на парламентите" и което излезе като победител от Втората световна война, без да е било завзето от противника, изпитва истинска гордост от политическата си система и това понякога се възприема като високомерие.

Оттук произтича затруднението му да приеме нарастващото политическо значение на ЕС. Премиерът консерватор Дейвид Камерън наскоро обобщи тази мисъл, споделяна от значителна част от сънародниците му, като отбеляза, че ЕС се опитва "да получи твърде много власт".

Много британци имат наистина усещането, че са им пробутали лоша стока, след като 64,5 процента от тях казаха "да" на общия пазар през 1975 г. - на последния (и единствен) референдум за Европа.

"Великобритания разглежда присъединяването си към ЕС като средство за постигане на цел и тази цел е икономическото благополучие, а не политическата интеграция", посочва изследователят в Лондонското училище по икономика Тим Оливър.

Лондон, който близо 15 години се бори да се включи в общия пазар, изтърпявайки два пъти ветото на генерал Де Гол, впоследствие започна все по-често да се отклонява от общите положения по въпроси като свободното движение на хора или еврото, преди отново да подложи на съмнение икономическите преимущества на ЕС след финансовата криза.

"Заради кризата в еврозоната Европа се асоциира с висока безработица, неприятни популистки партии, икономически неуспехи и лошо ръководство", казва директорът на Центъра за европейски реформи Чарлз Грант.

Това показва, че бившият премиер консерватор Маргарет Тачър е била права, когато казваше, че всички проблеми идват от Европа, а всички решения - от англосаксонския свят.

Ябълката на раздора за торите

Европа се свързва също с имиграцията, "най-големия проблем за британска политика понастоящем", отбелязва Грант.

Еврофобската партия ЮКИП - големият победител на изборите за европейски парламент през 2014 г., "свърза много ловко имиграцията с ЕС, така че сега и избирателите правят връзка между двете теми, макар във Великобритания на практика да има повече имигранти от неевропейски страни, отколкото от Европа", добави той.

Британският печат - широко евроскептичен, а ако съдим по някои заглавия, дори еврофобски - не се притеснява да експлоатира тези клишета.

"Медиите са проводник на идеите на консервативната десница и се опират на символи от времето на империята, на британското величие и на войната", обяснява Дадоу.

"Британското усещане е, че ЕС се ръководи от германци и французи в тяхна полза и в наш ущърб. Понякога е така, но често не е", казва Грант.

Съществува широк консенсус за необходимостта Великобритания да остане в един "реформиран" Европейски съюз, но най-гласовити са лидерът на лейбъристката опозиция Ед Милибанд и водачът на либералните демократи Ник Клег.

В редовете на консервативната партия тази тема продължава да е "токсична": евроскептицизмът, който беше привилегия на лейбъристите през 60-те и 70-те години на миналия век, се превърна в ябълка на раздора сред торите.

"Отношенията с Европа тровят британския политически живот отдавна /. . ./ и почти унищожиха Консервативната партия. Време е този въпрос да бъде уреден", каза през 2013 г. бившият премиер Джон Мейджър.

В допитване на EUGov от февруари 45 процента от участниците избират Великобритания да остане в ЕС, срещу 35 процента, които желаят обратното.

"Проблемът с референдума е, че аргументите в негова полза са сложни, рационални и се изразяват в цифри, докато доводите против са прости, емоционални и романтични: искате ли да ви управляват чужденци или не?", заключава Грант.
 

/БТА/