"Ние" vs. "Те". Битката срещу имигрантите на Острова

Бостън е типичен английски град - старинна църква, традиционни магазини, полски супермаркети, балтийски пекарни.

Ако човек се разходи сред тълпите, излезли в пазарен ден на лов за изгодна покупка, ще забележи, че източноевропейските езици се чуват почти толкова обичайно, колкото и местният линкълншърски акцент, пише Джил Лолес от Асошиейтед прес.

Имиграцията е преобразила Бостън през последното десетилетие. Поне един от осем жители е от Източна Европа, а населението се увеличава двойно по-бързо от националния ръст.

Промяната, която се наблюдава в Бостън, не е уникална, а недоволството от преобразяването на Великобритания променя политическия пейзаж в навечерието на изборите, засилвайки подкрепата за политици аутсайдери, фокусирани върху имиграцията.

Предвид факта, че никоя партия няма убедителна преднина, вотът на 7 май изглежда ще произведе един разединен парламент за една разединена нация.

"Мисля, че чужденците тук станаха прекалено много", каза месарят Найджъл Лот. Клиентите му са почти изцяло от отдавна установилото се английско население на Бостън - малък град с около 65 000 жители, който е дал името си на мегаполиса в американския щат Масачузетс.

"Вече сме на етап "ние" и те", казва Лот. "Не си общуваме".

Съвсем наблизо е "Уест стрийт" - някога западаща търговска улица, сега запълнена с бакалници, магазини за деликатеси и информационни центрове за източноевропейската общност. Рафтовете са отрупани с туршии и рибни консерви. В обявите се предлагат стаи под наем, автомобили на старо и работни места в селското стопанство по нивите около Бостън.

Каролина Медианчевайте, която обслужва клиенти в литовска пекарна, спира за малко работата си, за да отговори на въпроса дали местните жители са дружелюбни.

"Някои", отговаря тя. "Щеше да е по-добре, ако разговаряха с теб и не те гледаха с изражение, което сякаш ти казва: Ти не си от тази страна".

Местният кандидат от Партията за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/ Робин Хънтър-Кларк каза, че Бостън има "огромни социални проблеми".

"Има улици, по които местните хора не минават, защото се чувстват некомфортно", заяви той. "Смятам, че това е лошо. И се дължи на големия брой пришълци в едно малко градче".

ЮКИП, която бързо се разви от пъстра група маргинални десни инакомислещи до сериозна политическа сила, е най-големият печеливш от недоволството на Великобритания от имиграцията.

Партията иска Обединеното кралство да напусне Европейския съюз, затваряйки вратата за гражданите от ЕС, които понастоящем могат да работят свободно във Великобритания, и да създаде по-рестриктивна имиграционна система, съобразена с нуждите на страната от работна ръка.

ЮКИП отрича да е расистка или ксенофобска партия, но посланията й рядко са деликатни. Вчера партийният лидер Найджъл Фараж представи предизборен плакат, обещаващ съкращаване на имиграцията, който изобразява белите скали на Дувър, снабдени с ескалатори.

ЮКИП твърди, че дава израз на отдавна премълчавани страхове, а според противниците им партията подклажда социално разединение. Така или иначе резултатът е налице. На национално равнище тя е трета в проучванията на общественото мнение и се надява да спечели доста мандати в източната периферия на Англия - в градове като Бостън, където много избиратели се чувстват пренебрегнати от лондонските политици и градските елити.

Букмейкърите сведоха до 50 на 50 шансовете на Хънтър-Кларк - 22-годишен общински съветник, да надвие голямото мнозинство на консерваторите в този избирателен район.

"Хората са гневни, търсят за кого да гласуват и избират ЮКИП", казва той.

Великобритания открай време е страна на имигранти, поглъщайки вълни от хугеноти, евреи, ирландци, хора от Карибите, пакистанци и други. Но през 21 век сеизмичните политически и икономически размествания - глобализацията, икономическата криза и премахването на европейските граници, доведоха до равнища на имиграцията, невиждани повече от век. 

След края на Студената война държавите в ЕС станаха 28 – над два пъти повече. Най-голямото му разширяване бе през 2004 г., когато към него се присъедини група бивши страни от източния блок, включително Полша, Унгария и балтийските държави.

Великобритания бе една от малкото страни в ЕС, които не наложиха временни ограничения за хората от тези нови - и доста по-бедни – членове.

Правителството на Обединеното кралство прогнозираше скромен приток от 13 000 души на година от тези държави. Броят се оказа драматично подценен. Според Националната статистическа служба повече от половин милион души от новоприетите в ЕС през 2004 година страни са се преселили във Великобритания към края на 2013 г.

В големите британски градове източноевропейските водопроводчици, бавачки, компютърни специалисти и бармани са се влели в една сложна икономика и богата мозайка от култури.

В Бостън, разположен в плодороден земеделски район на 200 км северно от Лондон, имигрантите са дошли най-вече, за да берат плодове, зеленчуци и цветя и да работят във фабриките за производство на храни. След това източноевропейските пришълци са отворили свои бизнеси, съживявайки занемарената търговска част на града.

Въпреки че според някои жители имигрантите отнемат работните места от местните, безработицата тук е доста по-ниска от средната за страната.

Но училищата, болниците и жилищният фонд вече не могат да отговорят адекватно на развитието на Бостън - населението му се е увеличило с повече от 10 000 за десетилетие. Някои местни обвиняват имигрантите, че живеят на помощи от държавата – един от лайтмотивите на ЮКИП, както и за всякакви други неща - замърсяване с отпадъци до пиянство.

"Забелязвам, че в момента в много голям брой от социалните жилища живеят източноевропейци", каза Тери Холик, пенсиониран зидар, който подобно на много други мисли да гласува за Партията за независимост на Обединеното кралство. "Дъщеря ми не може да се добере до общинско жилище".

Според критиците на ЮКИП тя предлага опростенчески решения на сложни социални проблеми и не разбира колко взаимно свързани са съвременните икономики.

"Още откакто по тези места има работа на полето, има и имигранти от различни места - от региона, от Ирландия, от Португалия, сега от Източна Европа", казва консервативният кандидат Мат Уорман, който се бори да запази депутатското място в този избирателен район за своята партия. "Хората тук разбират, че имиграцията е сложен проблем".

"Нуждаем се от имиграционна политика, която не насърчава да си въобразяват, че улиците на Бостън са покрити със злато, но и да се погрижим да не убием местната икономика", казва той.

Звучи самоуверено, но възходът на ЮКИП наистина успя да накара много по-големите Консервативна и Лейбъристка партия да заемат отбранителна позиция. Лейбъристкият лидер Ед Милибанд, чиято партия управляваше Великобритания от 1997 до 2010 г., казва, че лейбъристите са "допуснали грешка" по въпроса за имиграцията.

Министър-председателят Дейвид Камерън признава, че не е изпълнил обещанието си да намали нетната имиграция - броят на имигрантите минус емигрантите - до 100 000 души на година.

Политологът от Нотингамския университет Матю Гудуин, който е проследил възхода на ЮКИП, казва, че лейбъристите и консерваторите не са се справили със "социални и културни проблеми" като имиграцията и националното идентичност. В резултат "Партията за независимост на Обединеното кралство сега владее темата за имиграцията".

"Проблемът е, че възможностите на /традиционните/ политически партии по въпроса бяха редуцирани заради свободата на придвижване в Европейския съюз", каза Гудуин. "Политическите партии не искат да привличат вниманието към въпрос, който излага на показ слабите, а не силните им места".

Но макар и да е напълно възможно ЮКИП да победи в Бостън, тя няма да спечели националните избори. Поради мажоритарната избирателна система във Великобритания партията вероятно ще спечели само шепа мандати в най-добрия случай.

Но тя вече промени политическия пейзаж. Под натиска на евроскептични политици Камерън обеща да предизвика референдум със задължителен характер за членството в ЕС, при условие че бъде преизбран.

В своя магазин за месо Лот е разтревожен за бъдещето - и е благодарен на ЮКИП за това, че е направила политическия дебат по-открит.

"Не мисля, че бих им позволил да управляват страната", каза той. "Но те събудиха хората".
 

/БТА/