Саниране: Митове и легенди из градските панелки

Кампанията за 100% безвъзмездно саниране тече от няколко месеца. Някои граждани, изпълнени с надежда, харесаха възможността да получат нещо от държавата безплатно и се заеха да проучват, питат и четат по темата.

Но както винаги се случва по нашите ширини, се намериха застъпници на идеята, че "сиренето е с пари, особено българското" и съмненията пролазиха между входовете на родните панелки. Слуховете се предаваха от уста на уста, от разбирач на разбирач, от пенсионерка на внучка, от снаха на свекърва. Някои от тях основателни, други - крайно ненужни. Българинът, за съжаление, свикнал да бъде лъган, мамен и подтискан, не можа да повярва, че би могъл да получи нещо хубаво на тепсия и стана мнителен.

Ето и какво се шушука из панелките...

Мит №1: Ако се включиш в програмата, държавата ще придобие част (или цялото) ти жилище?

Това е може би най-коментираният казус. Между входовете може да чуете от "ще ви щипнат панелката" до "как пък станаха толкова щедри тия европейци". Това, което притесни хората е необходимото за програмата Сдружение на собствениците. Тъй като сдружението е юридическо лице и изисква БУЛСТАТ се прокрадна мълвата, че след сключването му държавата ще има правото да се разпорежда с имота на подписалите се. Сдружението на собствениците, което хората трябва да създадат за получаването на финансова помощ обаче, е необходимо само за нуждите на Програмата.

За тази цел има и изменение в закона още от 2011 г. (още тогава се заговори за саниране с финансовата помощ на ЕС, но не на 100%) по чл. 25, ал. 1:

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) (1) За усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение.

Единственото задължение на сдружението по договор е да осигури достъп за извършването на техническо обследване на сградата, което се прави преди да започнат строително-монтажните работи. Сдружението на собствениците не носи финансова отговорност. То не подписва договор с банката. Тази функция се поема изцяло от общината, която представлява сдружението на собствениците пред банката. След завършване на санирането и останалите ремонти в сградата, общината подава документите към банката, за да бъде платено на фирмата-изпълнител.

Друга важна подробност е, че сдружението на собствениците не участва нито с пари, нито с имоти при сключването на договор за саниране. Това на практика означава, че собствениците на жилища не плащат за извършени дейности, а собствеността им е напълно защитена.

Също така сдруженията не включват самите жилища като актив. Неверен слух е също, че собствениците на апартаменти трябва да създават ООД.

Важно е да се отчете, че Програмата за саниране не изисква собствениците на жилища да представят нотариалните актове на жилищата си при кандидатстването за финансиране. Това само по себе си е гаранция, че никой не може да бъде ощетен имуществено.

Мит №2: Казусът "Остъклена ми е терасата... без да имам разрешение"

Всички знаем, че преди години (а и днес) много граждани усвоиха терасите си, но малко от тях си издадоха необходимите за това документи. Затова при създалата се ситуация не липсват хора, които искат да санират безвъзмездно своите жилища, но са притеснени да не отнесат глоба за предишното си деяние.

Тук важно уточнение е, че от програмата гарантират, че остъклените тераси ще бъдат разглеждани като "заварено положение". Тоест, те няма да бъдат считани за незаконни и няма да бъдат премахвани, нито глобявани, стига разбира се да отговарят на общата визия на сградата. Ако не е така, те ще си останат остъклени, но ще бъдат уеднаквени с другите. Ако например терасата е със стара дограма, тя ще получи нова, съобразена с цялостния проект.

Мит №3: Казусът "Ще плащаме после"

След като санирането на сградата бъде завършено, собствениците ще трябва да си платят всичко. Това е най-притеснителният слух, който се носи между панелките. Гражданите се опасяват, че може следващото правителство да ги накара да си заплатят всички услуги, които са получили безвъзмездно.

Този слух се подклажда от други "непанелни" граждани, които се ядосват от факта, че програмата ще бъде финансирана от Българската банка за развитие (ББР). За да се реализира програмата, Министерството на финансите ще предостави гаранцията за 1 млрд. лв. на ББР. След промяна в Закона, банката ще създаде въпросния фонд, чрез който ще привлече финансов ресурс от международни финансови институции, с който да се финансира програмата. ББР ще предостави този ресурс през общините, а заемите ще се връщат от бюджета.

Това разгневи много хора, които не искат от техните данъци да бъде финансирано санирането на другите. Може би имат право да бъдат недоволни. Несъгласието им обаче в никакъв случай не означава, че на някакъв по-късен етап гражданите ще бъдат принудени да плащат.

Мит №4: Ще санират безплатно отвън, но другите ремонти ще ги платим ние

Напълно невярно. Програмата за енергийна ефективност включва укрепване на сградата, обновяване на общите части на сградата - покрив, фасада, стълбище и други. Пакетът от безплатни мерки за енергийна ефективност включва поставяне на топлоизолация и смяна на дограма, врати и прозорци, ремонт или подмяна на вътрешни инсталации за топлоснабдяване и газоснабдяване в общите части.

Мерките включват още изграждане на инсталации за соларни панели, ремонт на ел. инсталацията на общите части и внедряване на енергоефективни мерки в асансьорите. Единственото, което не се включва в програмата са нови асансьори.

Дали да повярвате на слуховете и да си останете в старата, капеща и доста окаяна панелка, си остава ваш избор. Припомняме ви обаче, че програмите за саниране достигат до нас едва накрая, тоест в цяла Европа хората са получили услугата по същия начин и сега се радват на по-красиви и енергийно спестяващи сгради.