Русия върви към края на епохата на "лесния" петрол

Русия върви към края на епохата на така наречения лесен петрол, добиван при ниски разходи и продаван на високи цени, а това излага на още по-голяма опасност сегашния социално-икономически модел в страната, който години наред се крепи на печалбите от износ на енергийни източници, пише агенция Ефе.

Самото руско правителство призна, че добивът на черно злато ще спадне от 526 милиона тона годишно на 476 през 2035 година най-вече заради изчерпването на традиционните находища.

Междувременно ниските цени на въглеводородите, западните санкции срещу Москва и в не по-малка степен неефективността на големите руски монополисти заплашват проектите на "петрола на бъдещето", добиван от труднодостъпни находища, посочи пред Ефе Михаил Крутихин, експерт в компанията за консултации по енергийни проблеми RusEnergy.

Находищата на бъдещето на Русия са в Арктика и на подводната континентална платформа - два сектора, в които руските петролни компании се нуждаят от западни технологии, за да могат да добиват въглеводородите.

Давайки си сметка за това, САЩ и Европейският съюз удариха там, където боли най-много, забранявайки продажбата на Русия на технологии за добив на петрол в зони с труден достъп в отговор на позицията на Москва по кризата в Украйна.

От друга страна "санкциите създават сериозни финансови проблеми на руските енергийни групи, изгубили достъп до дългосрочни западни кредити", констатира експертът.

Руският държавен петролен гигант Роснефт, който е включен в списъка на санкционираните от Вашингтон и Брюксел, показа колко крехки са бъдещите му проекти, искайки от държавата помощ от 2,4 милиарда рубли (над 46 милиона долара при сегашния курс), аргументирайки се със санкциите.

"Роснефт е натрупала гигантски активи, които не е в състояние нито да управлява, нито да развива. Няма пари, нито пък възможности, за да започне експлоатацията на някои находища, за които е получила лиценз", подчертава анализаторът от RusEnergy.

Като последица от това "компанията бива принудена да моли за пари държавата, за да може да изпълнява проектите, с които се е ангажирала", допълва той.

При все това през 2014 година Роснефт не успя да увеличи производството на суров петрол, докато в същото време дори Газпром - другият държавен консорциум, който бива критикуван наред с Роснефт, увеличи добива си с 6,7 %.

Освен това, предупреждава експертът, корпорацията, оглавявана от Игор Сечин (Роснефт - бел. ред.) "е натрупала дългове за милиарди" и поради това голямата част от кредита, който иска от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), създаден, за да се даде отпор на кризисни ситуации и да бъдат гарантирани пенсиите, "почти със сигурност ще бъде за връщането на дълговете й".

Бившият финансов министър на Русия Алексей Кудрин, на който се приписва създаването на ФНБ и на други фондове за стабилност, бе ясен по въпроса: "Мисля, че отпускането на Роснефт на държавни заеми или придобиването на негови облигации от държавата показва, че Роснефт не е в състояние да намери сам рефинансиране за дълговете си, а това понижава кредитния му рейтинг".

Експертът от RosEnergy подчертава, че макар в слаба степен, правителството разпределя несправедливо помощите за сектора, облагодетелствайки държавните монополи въпреки тяхната неефективност и липсата на конкурентоспособност.

Сред 120-те основни държавни консорциума, според престижната агенция РБК, Роснефт е на шеста позиция по неефективност, докато другите две петролни компании от класацията - Транснефт и Газпромнефт - са на предпоследните места.

Крутихин припомни, че "през последните години Роснефт е придобила голяма част от най-печелившите компании и именно те са й позволили да продължи да отчита печалба и да остане на повърхността". Плановете на Роснефт да получи значителна помощ от ФНБ породиха редица критики срещу компанията, както стана и през декември миналата година, когато мнозина експерти обвиниха монополиста, че е предизвикал тогавашния срив на рублата.

Компанията пусна на облигационния пазар ценни книжа за 625 милиарда рубли (11,5 милиарда долара при тогавашен курс) на 11 декември. Тогава националната валута се разменяше при курс 54 рубли за долара, а само четири дни по-късно рублата рязко поевтиня.

"Макар компанията да отрича, Роснефт получи от тази операция необходимите средства, от които се нуждаеше, за да покрие дълговете си в долари. И така допринесе за срива на рублата", коментира Крутихин, споделяйки мнението на Кудрин.

Бившият министър на икономиката Андрей Нечаев също е скептично настроен към държавната подкрепа за Роснефт: "Случаят се Роснефт е повече от грозен и доведе до срив на пазара в продължение на два дни, през които курсовете на чуждестранните валути достигнаха своите максимуми".

Освен това, допълни експертът от RusEnergy, санкциите не са единственият мотив, поради който банките, "не само западните, но и азиатските", са все по-въздържани при запитванията за кредити, с които да се финансират бъдещите руски находища.

"Банките са наясно, че бъдещето на някои от тези проекти зависи изключително от политическата воля на една-единствена личност", на руския президент Владимир Путин, подчерта Крутихин.
 

/БТА/