"Последният диктатор в Европа" флиртува със Запада

Първият дипломат на САЩ преди време нарече Беларус, тази изолирана страна, последната диктатура в Европа. Нейната всяваща страх служба за сигурност все още се нарича КГБ. Но след година на геополитически конфликт с Русия някои хора на Запад казват, че Беларус в крайна сметка може би не е чак толкова лоша, пише Майкъл Бърнбаум във в. "Вашингтон пост".

Неотдавна високопоставени лидери от ЕС посетиха президента Александър Лукашенко, който управлява страната с желязна хватка от 1994 г. Визити направиха и водещи представители на Държавния департамент, въпреки че последният посланик на САЩ бе експулсиран преди седем години. А миналата седмица беларуски лидери участваха в среща на върха с ЕС, чиято цел е да помогне на бивши съветски страни да се отдалечат от Русия и да изградят по-здрави връзки с Европа.

Западни официални лица започнаха да усещат, че изолирането на Беларус просто я приближава към Русия.

Лукашенко се наслаждава на вниманието, след като се разграничи от Русия заради грубата й политика към Украйна. Той се хвали с дипломатическите си успехи, като същевременно продължава твърдата линия срещу потисканата опозиция. Но дори опонентите му казват, че сега внимават да не му оказват твърде голям натиск от страх, че Русия може да се възползва от евентуални смутове, както постъпи в Украйна.

Затоплянето в отношенията между Беларус и Запада е знак на променящите се съюзи в Европа година след началото на най-кръвопролитния конфликт на континента от балканските войни през 90-те години на миналия век.

Превземането на Крим от Русия бе първото насилствено заграбване на земя на европейска територия след Втората световна война. То вцепени съседите на Русия, които се опасяват, че може да дойде и техният ред. Много лидери търсят начини да се защитят, маневрирайки по тънко въже между опитите си да не предизвикват ядрена Русия и изграждането на връзки с други страни, които биха могли да им помогнат.

Лукашенко се зарича, че Русия винаги ще е най-важният партньор на Беларус, а икономиката й от съветски тип остава силно зависима от руската подкрепа. Той обаче изгражда и независима линия, отказвайки да признае анексирането на Крим, обещавайки приятелство с новото проевропейско държавно ръководство на Украйна и насърчавайки беларуска национална идентичност, която е отделна от руската.

"Вече не съм последният европейски диктатор", пошегува се той пред репортер на Блумбърг нюз, който го интервюира тази пролет, имайки предвид изказването от 2005 г. на тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс. "Има и малко по-лоши диктатори от мен, нали? Аз вече съм по-малкото зло."

Новият подход на Беларус започна миналата година, след като анексирането на Крим разклати представите за сигурността в Европа. 60-годишният Лукашенко отдавна е един от най-силните съюзници на руския президент Владимир Путин, отчасти заради нуждата на страната му от икономически "спасителен пояс" от Русия, която купува близо половината износ на силно неефективните промишлени предприятия на Беларус.

Украйна обаче също е важен търговски партньор на Беларус, а двете държави имат почти 1100 км обща граница и споделят редица културни сходства. Беларуският език, потъпкван при съветското управление, е близък роднина на украинския. Опасявайки се от прекъсване на контактите с Украйна, Беларус гласува против анексирането на Крим в ООН.

Лидерите на ЕС също бяха готови за промяна в стратегията. Те до голяма степен бяха отрязали Беларус със санкции и забрани за пътуване на държавното й ръководство след грубите репресии, последвали президентските избори от 2010 г. Опозиционни кандидати бяха хвърлени в затвора и бити. Сега повечето от тях живеят в изгнание.

Водещите европейски официални лица обаче видяха отваряне след кримския конфликт и промениха подхода си.

Участващи в процеса дипломати казват, че предишните им усилия са били насочени към отстраняване от власт на Лукашенко, който управлява Беларус с почти абсолютна власт през по-голямата част от независимото й съществуване.

Новите усилия целят укрепване на връзките с Беларус, изолирана държава с население 9,5 милиона души, с надеждата, че обикновените беларуси постепенно ще увеличат исканията си за европейски път на демократично развитие. Ако Беларус е по-малко изолирана, тя ще е и по-малко зависима от Русия, казаха официалните лица.

"През последните 20 години Беларус за Европа, образно казано, беше като Куба за САЩ", каза Андрейс Пилдегович, държавен секретар на латвийското външно министерство, който е лидер на политиката на протягане на ръка, включваща сътрудничество за модернизиране на образователната система на Беларус и по-голямо отваряне на границите.

"Президентът Лукашенко никога няма да е Вацлав Хавел", почитаният лидер на постсъветска Чехословакия, "но не е Милошевич", бруталния сръбски лидер, каза Пилдегович.

Критиците казват, че затоплянето на отношенията може да укрепи позициите на Лукашенко, без да постигне по-добро отношение от него към опозицията му. Те казват също, че страната е толкова икономически зависима от Русия, че отварянето на Лукашенко може да е просто опит да постигне по-добра преговорна позиция за бъдещи прояви на щедрост от Кремъл.

Беларуската рубла спадна с 34 процента спрямо щатския долар от началото на 2014 г. Руснаците внасят по-малко заради икономическата криза. А сривът в цените на петрола лиши Беларус от друг важен източник на приходи.

"Сериозно разграничаване от Русия е невъзможно просто защото сме толкова свързани с тях сега", каза Валерий Карбалевич, който е написал биография на Лукашенко.

Беларуски официални лица казват, че просто се стремят към добри отношения с всичките си съседи и че никоя страна не може да се радва на война в съседна държава.

"Дайте да сме честни. Европа не може да замести Русия за нас, поне не и днес. Даваме си сметка, че в тежки времена винаги ще сме с Русия. Това обаче не значи, че Русия ще стане подозрителна, ако развием нормални отношения с Европейския съюз. Не се боим, че някой иска да ни окупира. Не искаме обаче тук да настъпи икономически колапс", заяви в интервю беларуският външен министър Владимир Макей.

Малобройното опозиционно движение в страната, което е маргинализирано от повече от 20 години, е разделено по въпроса как да подходи към новите инициативи от Европа с наближаването на планираните за края на годината президентски избори. Повечето активисти казват, че приветстват по-силни връзки с Европа. Те също така признават новите ограничения на възможностите си, наложени от избирателите, които сега отъждествяват уличните протести с насилието и нестабилността в Украйна.

Някои обаче казват, че подобрените отношения с Европа не трябва да стават за сметка на отслабване на натиска върху Лукашенко да се отнася по-хуманно с критиците си. Опозиционни активисти рутинно биват държани в затвора за по 15 дни. Мнозина също установяват, че са изхвърлени от трудовия пазар. А според правозащитни организации в Беларус има 5-6 политически затворници.

"Въпреки факта, че в Беларус няма демокрация, страната не трябва да се затваря", каза Александър Милинкевич, който бе съперник на Лукашенко на президентските избори през 2006 г. Той каза, че ако целта е беларуските нагласи да станат по-западни, населението се нуждае от по-силни връзки с европейските страни. "Колкото повече Европа имаме в главите си, толкова по-демократични ще сме. Не мисля, че има алтернатива на това", каза той.
 

/БТА/