Има ли го желанието, има ги и начините

След броени дни България ще бъде отново домакин на международна олимпиада по математическа лингвистика. Всъщност страната ни е рекордьор в това отношение. Приемаме домакинството за трети път. След нас по брой домакинства са руснаците с две.

Математическата лингвистика е една от науките, в които традицията у нас е силна. Страната ни е трета сила след Русия и САЩ. Но дори и там ученицита са подготвяни от българи.

Срещнахме се с двата отбора, които ще представят България на състезанието в Благоевград. Тъкмо се бяха преборили с поредната задача, този път на виетнамски език.

Започнахме с определението – лингвистиката е наука за езиците. Това, което правят, е да решават неразрешими задачи. И го правят отлично.

Какъв е принципът на задачите: дават им се най-използваните думи в езика (в случая на виетнамски), както и честотата на тяхното използване. След това имат 10 текста на виетнамски, като само заглавията им са преведени на български. Така те трябва да се досетят какво пише в тези текстове и да преведат възможно най-много изречения и възможно най-точно.

Разбира се, понякога може и да не знаят какъв е езикът, който превеждат. Може да им се наложи да превеждат текстове на език, говорен от две племена в Централна Африка. А може езикът дори и да не е естествен. Превеждали са текстове, написани на езика на баркодовете, както и на клингонски (езикът от сериала Стар трек).

Не е и задължително езикът да е писмен – справяли са се, отново отлично, и със задачи с езика на глухонемите, превеждали са и езика на борсите.

"Цялата информация, която е нужна за решаването на задачите, е в самото условие. Задачите са самодостатъчни", разказва ни Тина, която ще представя България за втора поредна година. Затова може да им дадат и задачи на друга писменост – арабска, корейска, японска... "Задачата опира до това как работи езикът", допълва тя.

Както се знае, лингвистиката е дисциплина, която не се изучава задължително в училище. Затова и сблъсъкът с нея е по-скоро случаен. Някои от учениците случайно попаднали на книги по лингвистика, други пък гледали клипове в интернет и им допаднало. Оттук нататък пътят на олимпийците ни по лингвистика е отъпкан – СИП-ове в училище, олимпиади, подготовка за международни състезания.

"Когато има желание, има и начин. Важното е да ти харесва това, което правиш. Не трябва да го правиш, защото някой те кара. Тогава не става", обясняват ни олимпийците.

Разчита се на интуиция, логика, богата обща култура. Но задължително условие е да се познава добре граматиката на собствения език. Единодушни са, че задачите по български най-много ги затрудняват.

Иначе голяма част от олимпийците ни ще продължат с компютърни науки и предимно в чужбина. Просто мисленето, което възпитава лингвистиката, помага страшно много.

Треньорите на българските олимпийци, Веселин Златинов и Виолета Витлянова, са категорични: Децата ни са умни, а от година на година стават все по-знаещи и все по-любопитни. Именно фактът, че идват сами по свое желание вероятно е определящ за тяхната мотивация.

Днес, подпомогнати, както от Министерството на образованието, така и от Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки, подготовката протича в добри условия и без проблеми. Преди обаче положението не било такова. Самите треньори подготвяли полу-легално олимпийците.

И въпреки че лингвистиката не е задължителен предмет, интересът към олимпиадите традиционно е сред най-високите. Именно затова първо в България назряла и нуждата от международен форум по лингвистика. Така се родила и първата международна олимпиада по математическа лингвистика – в Боровец през 2003 г.

Преподавателите са категорични – лингвистиката има място в учебния план. Особено при най-малките, защото при нея не се трупат знания, а се развиват личностни качества. Затова и лингвистите обикновено са добри и по нещо друго – астрономия, математика, информатика.

Веселин Златинов разказва и друга история – негов ученик трябвало да се яви на външно оценяване по география. На един от въпросите не знаел отговора. Затова използвал метод от лингвистиката и намерил верния отговор в даденото в самия текст.