Седмични наброски

Изборните страсти в страната постепенно отшумяват – родните градове и села вече се радват на новите си (или май повечето на старите си) кметове, а покрай това само за две нощи спортното бижу на София "Арена Армеец" се превърна в най-мразеното място в столицата - направо една модерна "Арена Белене". Някак между другото покрай изборите един дух обикаляше нощем край НАТФИЗ – духът на скъсания кандидат-студент, който впечатлява с актьорското си майсторство, но пък за сметка на това остава нежелан в академията. И каймакът на това – спонтанният (уж) протест на служителите на МВР, които сами си окупираха кръстовища и пътища в страната, сами се пазиха, ама не успяха сами да се бият с палките. Поне засега. Но да започнем едно по едно.

Тема №1 в изминалите 2 седмици трябваше да бъде (ама май не успя) местният вот и миналият покрай него между другото референдум. За последния едва ли има какво толкова да се каже, особено като се има предвид, че една специфична част от населението изобщо не знае какво е туй животно "референдум", а пък какво ли остава и за "електронно гласуване". На същите тези хора трябваше да се обясни, че има разлика между понятията референдум, балотаж и преференция... А и ги обединява само едно нещо - че са трудно изговорими думички, особено по махалите. За най-възрастните хора пък има само един референдум е от значение – този от 8 септември 1946 година, с който България е провъзгласена за република. И нататък нищо друго няма значение. Туй то.

Но да се върнем към местните избори и по-точно към местата, където те бяха бързо решени още на първия тур. Разбира се, радващо е, че хората най-после изглеждат доволни от някого политически и преизбират категорично кметовете си. Но пък и е някак си плашещ резултата на бургаския кмет Димитър Николов например, който подгони 90% одобрение и направо започна да застига Владимир Путин и Ким Чен Ун. Слава Богу, годините на сменяне на имената на българските градове отдавна минаха, иначе след още някой мандат на кмета Николов и подобно одобрение можеше съвсем логично да се обърне внимание на въпроса за прекръстването на Бургас на Николовград. То й без това Свети Николай е патрон на града, не звучи толкова зле.

И от големия победител на ГЕРБ, който наблюдава България през синята карта на Цветан Цветанов, да се върнем и към малката, но сладка победа на БСП. И ако се питате, къде социалистите разбиха управляващата партия, веднага ви казваме – в Павликени! Там листата на БСП отвя конкуренцията в града, събирайки общо 40,12% и ще бъде доминант в общинския съвет. За сравнение ГЕРБ събра едва 25,55% от гласовете. Социалистите спечелиха и кметското място на първи тур. И макар Михаил Миков да призна загубата на изборите, той няма как да не е доволен, че поне "хубавите хора от Павликени" са на негова страна.

Разбира се, макар и времето да минава, няма как да не обърнем внимание и на драмите около предаването на изборните протоколи в столичната "Арена Армеец" след първия тур. Както вече стана дума, само за 2 денонощия спортното бижу на София се превърна в истинска арена на "Сървайвър" - битка, глад, припаднали хора, яростни полицаи отвън, линейки, плакати, надписи с червило SOS... Всъщност, ако bTV още се чудят дали новия сезон на популярното риалити за оцеляване да се снима в Буркина Фасо или КНДР, сега е моментът да им предложим – в "Арена Армеец" по време на избори. Това са цели 48 часа за снимки, които разделени в епизоди от по един час гарантират цели 48 издания на родното риалити. С драматични обрати, водещи чак до припадъци.

От ЦИК пък следващия път могат да помислят за по-добра организация за предаването на протоколите и да пуснат на членовете на комисиите задължителен списък от атрибути, срещу които те ще бъдат допускани в "Арена Армеец". Нещо като в казармата едно време – 2 чифта бели ризи с якички (едната усмирителна), 2 потника, едни наполеонки (по модерному – клин, ама бял, за да става за облекло за болницата после), игла (да се бодат, да не заспиват), самобръсначка и одеколон "Тройной" (да не смърдят вътре в залата, а и да става за пиене, щото друго няма). Препоръчително още е вкарването на пита кашкавал, щафета (палка) салам, ама не по-дълга от 20 сантиметра, защото може да се използва като оръжие, лукчета, локумени вафли и т.н. От ЦИК пък може да осигурят музикално оформление в залата, за да бъде малко по-весело на хората. Музиката обаче в никакъв случай не трябва да е в т. нар. жанр попфолк, защото част от хората под въздействието на ритмите може да възприемат бюлетините за салфетки и да полетят от чувалите... И после иди разбери кой за кого гласувал. 

А след 48 часа, последният излязъл тържествено от лагера, може спокойно да бъде обявен за последния оцелял! Наградата му е ясна – място в ръководството на ЦИК за следващите избори и званието "Герой на местните избори" - първа степен. Изобщо един красив сериал, от който тепърва ще гледаме още епизоди! А друго си беше на втория тур в НДК-то на културата само с една бюлетина...

И като стана дума за сериали, няма как да не обърнем внимание и на един великолепен актьор, който няколко пъти вече се пробва да влезе в НАТФИЗ и аха да успее... и го върнат пак на поправителен. И пак се опитва – и пак не става... Ама не така, господа актьори! Оценете опитите на своя политически колега! Той не само е готов актьор, но и има сценарий за цял сериал със своето участие в главната роля. При това в няколко сезона! Първи сезон – главният герой е виден демократ и натовист, във втория сезон на сериала той осъзнава грешката си и става виден патриот и родолюбец, един истински нов Левски. В третия сезон главният герой се преражда наново и открива любовта към братската страна освободителка, а в четвъртия сезон той вече е над партийните борби и работи за благото на цялото човечество и като един инстински агент под прикритие се бори срещу разпространението на наркотици и безбандеролни цигари.

Целият този сюджет разбира се не минава и без страстна любовна линия. Изобщо любов, страст, напрежение, борба... в цели 4 (засега) сезона.

Вероятно главният герой заслужава и роля в бъдещия касов филм "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта". Който точно може да е нашият супергерой от двамата обаче, все още не е ясно. Остава да видим главният сценарист каква роля ще му отреди.

И за финал, но в никакъв случай не по важност, остава да отбележим и протеста на служителите в МВР.  Всъщност, често когато навън има протести, протестиращите са обвинявани, че са по-малко от полицаите. Е, в този случай тази максима е абсолютно вярна. Полицаите излязоха на спонтанен протест (колко пък да е спонтанен), а както си му е реда на всеки сериозен протест, дори вече се оплакаха от репресии. Но ако погледнем реално, на органите на реда им е най-трудно да протестират. Защо ли? Ами трябва да осигуряват спазването на реда, а с протеста си сами го нарушават. Те са хората, които трябва да пазят протестите, а сега те са протеста, а няма кой да ги пази. Те са хората, които използват сила и палки, а сега трябва сами да се бият ли? Еми не е лесно да се протестира така. Така заради неприятната ситуация с техния протест, органите на реда могат да помислят и за някои по-оригинални опити за протест. Ето и няколко идеи!

Първата от тях – да окупират стола на Народното събрание и да не позволят на депутатите да ядат прочутите си депутатски кюфтета (макар и последните вече да са доста проста манджа за народните ни избраници). Може дори направо да изядат кюфтетата. Така де – преди години пушиха цигари, пиха вода... сега може протестът да продължи с ядене на кюфтета. Друга идея, заслужаваща внимание, е служителите на МВР да окупират сектор Б на стадион "Георги Аспарухов" или сектор Г на стадион "Българска армия". Да ходят футболните фенове да ги пазят в сектора, да видят на униформените какво им е по време на вечното дерби (то пък тази година как стана, че няма!). Така или иначе, каквато и форма на протест да изберат, е добре да помолят колегите си, които са на смяна и уж нямат право да протестират по време на работа, малко да ги поблъскват чат-пат и прибират за справка. Защото в крайна сметка какво е един протест без полицейско насилие? Нали в крайна сметка най-важното е да се опази властта от народната любов!