Искате модерно образование – инвестирайте в модерни учители

Дълбоко сгрешена е цялата система в българското образование и представата какво трябва да се прави в него. Замислените промени на МОН в учебните планове са поредната безмислица, която няма да има отношение към качеството и същността на обучението. Това е мнението на дългогодишния преподавател по БЕЛ от Първа английска гимназия Николай Николов.

Стажът му като учител е над 30 години, а през 2007 година той представяше учителското съсловие като говорител в  стачката им.

"Идеите на МОН са пренаместване, пренареждане и кадруване с учебния материал на ниско равнище", определи пред Dnes.bg промените Николов.

"Ако приемем, че това е една много стабилна образователна система, с качествени преподаватели, тези идеи биха имали резон. Но при днешното й състояние, при липсата на хора, при пълния хаос там подобен подход е пълна безсмислица", смята българистът.

Неговата преценка е, че увеличаването на часовете по БЕЛ от 1 до 12 клас "е с много малка важност".

"Това преразпределение на програмата по БЕЛ и осмислянето й няма голямо значение. Изключително важно е качеството на работата, защото с нея се компенсира всичко и с нея се постигат резултати", обясни Николов.

Повечето часовете по български няма да направят децата ни по-грамотни и да увеличат естетическата образованост на българския ученик.

Според него в цялото това кадруване и мъдруване липсва най-важното - акцентът върху качеството на преподаване.

"Ако искате модерно образование, инвестирайте в модерни преподаватели. След като контингентът от хора, начинът им на мислене, начинът на работа е същият, може само да се правят бели на все още кретащата ни система", убеден е той.

Не е решение часовете от едно място да отиват на друго, "за уж по-добро". Нужно е пренасяне на знанието – от литература към математика и обратно, от физика към химия, от история към география и т.н. "В противен случай всичко останало ще е само количествено натрупване, което е безсмислено", обобщи Николов.

С така замислената реформа "поставяме нова кръпка на гащите". Според него сбъркан е целият ред, по който се започва промяната.

Първото нещо, с което трябва да се тръгне, е промяна в подготовката на младите кадри още в университета, а за това е нужна официална правителствена политика.

"Методическите дисциплини трябва да застанат на първо място, да се постави акцент върху методологията на преподаването, педагогическият инструментариум да се усвои от бъдещите учители. Трябват ни добре подготвени млади учители в класната стая", категоричен е дългогодишният преподавател.

Второ, за да стане това, е нужна и политика за заплащането на учителите – потенциално високо заплащане, което изисква високи качества. В момента парите за полицията са три пъти повече отколкото за образование, наука и култура.

"Качиха със 70 лв. заплата на учителите, а тя от стачката през 2006 г. не беше мръднала. И продължава да зависи от директора, който е несменяем", допълни Николов.

По официални данни в момента преподавателите са с 36% по-малко, сравнено с 2000 г., изнесе статистика той.

В системата постъпват по 10-20 преподаватели от "кол и въже", подготвени от разни неправителствени организации, а много повече си отиват. Сгрешена е представата за начина на работата, сгрешена е идеята на методологично равнище.

"Ако учителите продължават да работят по начина, по който днес се работи, промяна няма да има. Девет десети от тях не знаят какво е план на урока. Мъничкият учител, тип "чиновник", ще каже: "Дай ми повече часове, за да си свърша работата", анализира Николов.

Учителят продължава да бъде извън центъра на промяната, затова всички други реформи са безсмислени, обобщи той.

Безсмислени са и споровете "да отпадне ли текстът "х", или "у" от Вазов, или не, защото "самите учебници са анахронизъм", каза още Николов по повод идеята за изваждане на определени произведения от учебната програма по литература.

Един добър преподавател подготвя по съвършено друг начин учениците си, а не на парче като уроци, заключи Николай Николов.