Малките лъвчета на ИД: Коран и трупове

В палатка в бежански лагер в Дохук, сгушен сред кафявите планини, 15-годишният Амир и 16-годишният Ахмед разпъват постелките си на пода. Всичко, което искат, е да забравят спомените си. Есенната вечер е хладна, те се настаняват удобно и включват телевизора. Двамата братя са избягали от плен в "Ислямска държава" преди 6 месеца. Сега всичко, което им трябва, е да гледат анимационни филми.

Двамата превключват каналите. "Ислямска държава" също е имала телевизия - пропагандният канал, който дори и в Северен Ирак лесно може да бъде хванат. Ахмед е хванал дистанционното в ръка и изведнъж извиква: "Ето ни нас, Амир! Това сме ние!"

Двамата братя се разпознават на екрана - облечени в черно, с маскирани лица, заедно с други деца по време на бойни обучения в Мосул.

Няколко месеца по-късно вече е пролет. Ахмед и Амир пак са в палатката, пак са в лагера и около тях отново са кафявите планини. По-големият от двамата, Ахмед, говори с приглушен тон за времето им в плен на ИД. Амир просто гледа безизразно в пода.

"Даваха ни наркотици и след това вярвахме на всичко", споделят братята пред "Spiegel".

Двамата са били в плен на ИД в продължение на 9 месеца, държани в лагер край Мосул, най-добре укрепеният град на терористичната организация в Ирак. Там, с бой и принуди, терористите са тренирали децата да станат "деца войници" или "малките лъвчета на халифата", както самите ИД ги описват.

"Малките лъвчета" са онези деца, които се взривяват, за да убият така наречените неверници. Те стават свидетели на обезглавявания, за да научат как се прави. Те даряват кръв за ранените възрастни войници. И те следят за предатели.

Трудно е да се изчисли колко деца тренира ИД. Някои експерти смятат, че около 1500 момчета служат на терористичната организация в Ирак и Сирия. Притеснително е обаче, че според някои в територията на халифата има 31 000 бременни жени. Някои от тях са деца на бойците. Някои са родени там, други са дошли с чужди бойци. Трети са като Амир и Ахмед - отвлечени.

Братята са израстнали в селце в район Синджар. Живели са добре, играели футбол, катерели се по планините, гонели са пилета. И така - до август 2014 година. Тогава ИД атакува селото им. Мъже нахлуват с пикапи и заплашват жителите, докато те не почват да бягат в ужас. За Амир и Ахмед обаче е било твърде късно. Двамата са грабнати и качени на един от пикапите и са отведени в Тал Афар, където други хора са решили съдбата им, заедно със съдбата на стотици други.

Имало ясно разпределение - по слабите и млади момчета оставали в училище, за да изучат Корана. По-големите момчета били пращани директно за военно обучение в Мосул. Ахмед и Амир били от вторите и заедно с още 200 деца заминали за Мосул. ИД искали от тях да забравят, че са язиди. И така те си мълчали - твърде уплашени да кажат каквото и да е.

Откакто ударите срещу ИД зачестяват, терористичната организация яростно се е вкопчила в пропагандните клипове, насочени към деца. Изследователи потвърждават - броят на децата в клиповете на ИД през 2015 г. е значително по-висок. Увеличават се и случаите, в които брутални убийства са извършвани именно от деца.

Никита Малик е изследвала тези действия на терористите и твърди, че тяхната цел е да покажат, че не се плашат от бомбите.

"Тяхното съобщение е следното: Независимо какво правите вие, ние тук си отглеждаме радикализирано поколение", обяснява тя. В организацията на ИД ролята на децата е да попият идеологията и да я понесат във времето. Да се инфилтрират в обществото толкова дълбоко, че дори и териториите на халифата да паднат, идеологията им да остане.

Амир и Ахмед разказват как се е случвало това. Сутрин се молели - преди изгрев. След това - на училище. Основни предмети: Как да разглобим Калашников? Как да си направим импровизирано взривно устройство? Как се детонира жилетка със експлозиви? Мъжете от ИД ги биели с пръчки и ги ритали в стомаха - с цел да станат по-силни. Вечерите момчетата лягали обратно на матраците, пълни с бълхи. Телата им се чувствали мъртви, спомнят си братята. Мислите им се въртели около майка им и баща им, които те видели за последно да им махат, когато ги качили на пикапа на ИД.

"Ислямска държава" облякла момчетата в черно и ги отвела на фронта. Терористите искали децата да видят "враговете" - ПКК, язидите, пешмергите. В един случай пред тях бил обезглавен язид. "И вас ще убием, ако не станете мюсюлмани", обяснил им убиецът. По това време Амир, по-слабият от двамата братя, спрял да говори.

Давали им и хапчета, които отначало децата не искали да приемат. После обаче осъзнали, че възрастните, които също пиели тези хапчета, изглеждали по-уверени.

"Когато глътнехме лекарствата, всичко се променяше", обяснява Амир. Страхът им изчезвал, заедно с пробождащото усещане в сърцето. Братята си мислели обаче нещо друго - язидите са велики.

Всяка вечер след тренировки Ахмед се измъквал от лагера до храсти зад общежитието им. Там той имал скрит телефон. Използвал го, за да праща кратки съобщения на майка си: "Здравей, мамо, ние сме живи!", или пък "Липсваш ми".

Една вечер патрулът хванал момчето със забранения телефон. Отнесъл го в стая и там го удрял 250 пъти. Ударите били толкова силни, че счупили гръдната кост на момчето. Сега тя е зараснала на криво и Ахмед винаги ще носи спомена за ужасите на ИД.

Един ден събрали смелост и избягали, заедно с още две момчета. Сред съмишлениците им вече имало момче, което опитало да избяга, но патрулите го хванали. Пребили го с приклада на пушката и кракът на момчето бил разбит. Другите трима трябвало да го носят през повечето време. Пътували нощем, денем спели под храсти. Девет дни бягали, докато не се натъкнали на бойци от пешмергите.

Сега са вече в лагера. Когато двамата разказват историята си малка тълпа се събира около палатката им. Майка им също е там и тя искрено иска само едно нещо: Синовете й отново да бъдат деца. Тя им носи вода, когато плачат нощем. Слага нежно ръка на устните им, когато цитират Корана в несвяст. И се надява, че някой ден писъците на измъчвани хора ще избледнеят в спомените на децата й.