Аматриче след земетресението - "Адът на Данте"

Снимка: БТА

4 / 10

Ако забиете игла по средата на картата на Италия, е твърде вероятно да уцелите Аматриче. Малкият, старинен град, известен като "града на стоте църкви", е разположен на два часа от Рим, както и на около 1000 м надморска височина в живописния Национален парк "Гран Сасо" на вододела между Адриатическо и Тиренско море. В района се намират четири от най-известните италиански области - Лацио, Абруцо, Марке и Умбрия.

Аматриче олицетворява Италия такава, каквато е на пощенските картички, и ще се хареса на онези, които намират Тоскана за прекалено банална, Рим за прекалено шумен, а Венеция за прекалено пренаселена, пише Бепе Севернини във вестник "Ню Йорк таймс".

И изведнъж само за една лятна нощ от Аматриче не остана почти нищо.

Същото се отнася и за близките села Акумоли и Пескара дел Тронто, заличени от земетресението със сила 6,2 в Централна Италия в сряда сутринта, при което загинаха 240 души - включително деца, много хора останаха затрупани под развалините, а хиляди - без дом. Последваха вторични трусове, които бяха усетени от Болоня до Неапол.

Очевидец каза, че в момента "районът прилича на Дантевия Ад". Но до сряда той изглеждаше като рай. Прекрасно кътче на Италия. Старинни, добре запазени селища, разположени на хълмове - за много чужденци, това е квинтесенцията на представите им за Италия. За нас италианците - повод за гордост.

Земетресението разтърси Аматриче и околностите в 3.36 ч сутринта - удивително съвпадение, тъй като почти по същото време беше и трусът, който опустоши Акуила и Абруцо през 2009 г., когато загинаха над 300 души. Някои от жертвите този път бяха туристи. Летовниците посещават Аматриче през август заради мекия климат, да се поразходят вечерта или заради спагетите със сос аматричана - ястие, известно по целия свят, а рецептата за него е измислена от местни овчари през Средновековието.

Тази седмица градът се готвеше за 50-ия годишен фестивал в чест на соса. За щастие повечето от гостите му са си били отишли за през нощта. Но в хотел "Рим" е имало 70 посетители и към момента на написване на тази статия те се водеха за изчезнали.

Всички забравяме - и туристи, и местни - че Италия е прекрасна, но нестабилна земя. От 1861 г., когато страната се обединява, е имало 35 големи земетресения и 86 по-малки. Няма регион, в който да не е имало. Над 70 хиляди души губят живота си при трус в сицилианския град Месина през 1908 г. Островът е разтърсен отново през 1968 г.; Фриули през 1976 г., Кампания през 1980 г., Абруцо през 2009 г., Емилия през 2012 г. Планинската верига на Апенините нееднократно е преживявала трусове.

Красотата на Италия е крехка. Старинните сгради са възхитителни, но могат да бъдат и опасни. Градовете й са стари и гъсто застроени, а сградите им са под закрилата на законите за културното наследство, за да бъдат опазени от модернизация, за добро или за лошо.

Кармине Галасо, преподавател по земетръсно инженерство в лондонския Юнивърсити колидж, заяви пред списание "Тайм": "Истинското предизвикателство е в това да дадеш правилната оценка за сеизмичната безопасност на дадена старинна сграда и да приоритизираш дейностите за модернизирането и укрепването й".

Това обаче струва време и пари. И въпреки че Италия е модерна, богата страна, много от районите й са бедни и жителите им не могат да понесат разноските. Корадо Лонга, архитект, който живее в Спелонга, близо до Аркуата дел Тронто - в засегнатия от земетресението район, заяви пред "Кориере дела сера": "Собствениците са възрастни и самотни и не разполагат със средства за това. Или пък е възможно съответните сгради да служат само като вили и хората просто да не ги е грижа".

Когато връхлети дадено бедствие, липсата на ресурсно обезпечение и тромавата италианска бюрокрация се превръщат в затруднение за възстановителните дейности. Седем години и 13,5 милиарда долара не бяха достатъчни за възстановяването на обширния исторически център на Акуила.

Това не означава, че Италия пренебрегва проблема. Тя има едни от най-съвременните правила за ново строителство. За жалост те невинаги биват спазвани - както показа горчивият опит от Абруцо през 2009 г.

Земетресенията не са единствената заплаха за красотата на Италия. Наводненията и свличанията на земни маси зачестиха и станаха по-разрушителни, откакто дребните земеделски производители спряха да се грижат за хълмовете и на тяхно място дойдоха безскрупулни строителни предприемачи.

Малките, криволичещи пътища в планините - основната връзка между малките общини из страната - са скъпи за поддържане, а в някои райони местната власт изобщо не се и опитва. Обезлюдяването е свършило останалото. В рамките на столетие Аматриче е загубило три четвърти от жителите си - те са намалели от 10 хиляди на едва 2500. Емигрирали са, заминали са за Рим или за други градове, за да си търсят работа.

Италия невинаги е очарователна и живописна. Тя е древно и уязвимо място. Нуждае се от поддръжка, уважение и ресурсно обезпечение. Но дори и това може да не е достатъчно, както горкото Аматриче знае от собствен опит.

/БТА/