Непредсказуемият Ким Чен Ун и "теорията за лудия"

Съветът за сигурност на ООН осъди петия ядрен опит, извършен от КНДР. САЩ, Япония и Южна Корея заявиха, че ще втвърдят санкциите срещу Северна Корея, а Сеул публикува план за унищожаване на Пхенян в отговор на негова ядрена атака.

Заплахите обаче само укрепват решимостта на Севера да усъвършенства ядрените си оръжия, разглеждани като единствено средство за защита от врага. Перспективите за намаляване на напрежението станаха още по-далечни, откакто Вашингтон реши да разположи в южната част от полуострова мобилни системи за ПРО, пише "Независимая газета".

Според американски медии последният подземен ядрен взрив е бил най-мощният от всички досега в историята на КНДР. Според западните ядрени експерти обаче севернокорейците още не са успели да конструират миниатюрни бойни глави, които да се побират в челната част на ракетите. Но те модернизират наличните технологии и ще решат тази задача до 2020 г., а може би и по-рано.

Всичко това изправя водещите световни и регионални сили пред проблема какво да се прави със севернокорейския режим. Първата реакция на Вашингтон, Токио и Сеул бе традиционна: те заявиха, че ще наложат допълнителни санкции едностранно. С други думи, без да изчакват, докато приключи дискусията в Съвета за сигурност на ООН. Съветът наистина осъди експлозията, но няма никакви съобщения за нови мерки срещу държавата, нарушила предишните резолюции на световната организация.

Затова пък според източници от южнокорейското министерство на отбраната Сеул изглежда подготвя война, следвайки библейската заповед "око за око, зъб за зъб". Разработил е план за действия, предвиждащ фактически Пхенян да бъде унищожен, ако се разбере, че Северът подготвя ядрен удар.

Оръдията в Корея засега мълчат, но става ясно, че регионът се превръща в потенциално най-опасния на планетата. Ключово значение добива въпросът какво подбужда Пхенян да води все същата политика, балансирайки на ръба на войната, щом не се очертава да излезе от нея като победител?

Тук е уместно да цитираме водещия научен сътрудник от Института за Далечния изток към Руската академия на науките Евгений Ким, чиито коментари препрати на "НГ" посолството на КНДР в Русия. По думите му САЩ държат в Южна Корея контингент от 28 500 души. Времето за полет до полуострова от американските бази в Япония е само два-три часа. Южна Корея харчи за военни нужди към 35 милиарда долара годишно, а годишният БВП на Севера е близо 33-34 милиарда долара.

КНДР залага именно на ракетно-ядрените оръжия, тъй като няма как да се мери с противника по обикновени въоръжения. Доста красноречив е тук примерът на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин, отказали се навремето от "военния атом". А ядрената тояга е сигурна защита от нападение.

По повод ролята на Съвета за сигурност Евгений Ким предполага, че Русия има негласна уговорка с китайците "те да регулират в ООН всичко, което засяга Северна Корея. А ние автоматично подкрепяме всички резолюции на Съвета за сигурност за санкции срещу Северна Корея, тъй като американците са съгласували тези неща с китайците".

При всяко положение Пекин занапред все по-неохотно ще сътрудничи с Вашингтон по севернокорейския проблем, смятат западни наблюдатели. Причината според "Уолстрийт джърнъл" е решението на Сеул и САЩ да разположат в Южна Корея мобилната противоракетна система THAAD. Освен ПРО Пекин и Вашингтон далеч не са уредили още разногласията си във връзка с Южнокитайско море.

Щатите смятат Китай за основен съюзник и икономически партньор на КНДР. По думите на министъра на отбраната Аштън Картър Китай носи отговорност за лошото поведение на Северна Корея. Вашингтон изглежда очаква Пекин да упражни натиск върху "нарушителя". В противен случай американците може да включат в санкционните списъци китайските фирми, продължаващи да търгуват с КНДР.

Пхенян вече окачестви допълнителните санкции като смехотворни. В тази връзка "Ню Йорк таймс" пише, че Северът е дал на света достатъчно основания да се замисли: може ли всъщност Ким Чен Ун да разсъждава рационално? Или просто се е побъркал? О не, той съвсем не е смахнат, много си е рационален. Както твърди политологът Дени Рой, репутацията на "луда държава", склонна към безразсъдни постъпки, работи в полза на Северна Корея, помага й да възпира могъщите си врагове.

Поведението на държавите зависи от това как схващат те своите интереси. И първият им интерес е самосъхранението. Вътрешната пропаганда в КНДР разказва за една реалност, която не съществува. Отстрани изглежда, че Северна Корея може да предизвика война, която неизбежно ще изгуби. Действия, които изглеждат безумни.

Всъщност обаче Ким Чен Ун следва "теорията за лудия", прилагана навремето не от друг, а от президента на САЩ Ричард Никсън. Формулата предвижда лидерът да си изкове репутация на войнствен и непредсказуем. Това принуждава противниците му да действат предпазливо. 

/БТА/