28-те, които оформиха 2016 г. Къде е българската следа?

След тази напрегната година, кой знае какво ни чака през 2017 година!? С тези думи списание "Politico" започва обзора си "Politico 28" - влиятелни личности от 28 страни, които са ключови за политическата и обществена среда през годината.

Сред тях са хора от политиката, бизнеса, медиите и изкуствата. Номинациите са от читателите, а редакторите преценяват и обсъждат кои са достойни да влязат сред 28-те, които оформят нашия свят. Да си на влиятелен пост никак не помага - и тази година, както и през 2016 г., Ангела Меркел не е сред тези личности.

Миналата година начело на списъка беше Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария. Заслужи си тази позиция като първият от надигналата се вълна националисти и популисти в Европа. За миналата година българският представител в тази класация е била евродепутатът от ГЕРБ Ева Паунова.

Тази година начело е обратният пример: Лондонският кмет Садик Кан, чиято центристко-либерална пропаганда и произход представляват алтернатива и отговор на вършеещия популизъм и национализъм. Случайно или не, в списъка на 28-те има трима кметове и Садик Кан е един от тях, което само по себе си показва колко важни са градоначалниците.

Българският принос в тази класация е Ирина Бокова. Защитници на най-значимите културни забележитолности си отдъхват с облекчение, когато тя не успява да се пребори за поста генерален секретар на ООН, пише "Politico".

С този си отказ Ирина Бокова остана начело на UNESCО и ще продължи работата си по опазване на световното културно наследство и борбата за справедливост с онези, които крадат, оскверняват или унищожават културни забележителности.

Когато 62-годишната Бокова застава начело на UNESCO като първата жена генерален директор изглежда, сякаш нищо в живота й не е я подготвило за новата ситуация.

Родена по време на комунизма, като дъщеря на главния редактор на вестник "Работническо дело", привилегирована в режима като дъщеря на един от соцдейците, по-късно тя учи в Московския държавен институт за международни отношения. След разпада на СССР прави кариера като социалист - член на парламента, посланик във Франция и Монако, както и заместник-министър на външните работи.

В UNESCO Бокова повежда усилията да бъдат наказани онези, които унищожават световното културно наследство. През 2015 г. тя използва първа термина "културно прочистване", за да опише системното разграбване и унищожаване, което извършва "Ислямска държава" в Палмира и на други места в Ирак и Сирия.

Унищожаването на културното наследство е военно престъпление още от създаването на Международния наказтелен съд, но Бокова превръща думите в дела.

През септември Международния наказателен съд в Хага даде 9-годишна присъда на Ахмад ал Факи ал Махди, лидерът на ислямска екстремистка бригада, която е унищожила джамия. Това е първата подобна присъда за военно престъпление срещу религиозни или исторически сгради.

"Войната срещу екстремизма трябва да бъде водена и на бойното поле на културата, образованието и медиите", написа Бокова след като присъдата беше прочетена.

Докато унищожаването на културни ценности продължава в Йемен, Либия и Сирия, този случай създава прецедент за по-нататъшни действия.

На второ място в класацията на "Politico" е Фрауке Петри - съоснователката на антиевропейската партия "Алтернатива за Германия".

В класацията намира място и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, на седмо място. Веднага след него е Фредерика Могерини. От Унгария пък е излъчен Джордж Сорос, който е на 10-то място в класацията. А ние къде сме? Ирина Бокова е на 23-та позиция. Догодина ще видим кой от България, а кое място ще достигне.