Разменят ли Русия и Турция Карабах срещу Алепо?

Посещението на турския външен министър в Азербайджан след среща със Сергей Лавров внушава мисълта за сделка: Анкара да не пречи на Асад, а Москва да съдейства за решаване на карабахския конфликт в полза на Баку.

Лабиринтни геополитически процеси с участието на Русия и на Турция се развиват тези дни. И сякаш разклащат основите на стената, която се опитва да гради Западът, за да не допусне руско влияние върху регионалната и световната политика. Изглежда обаче ефектът е обратен, пише Росбалт.

Визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Азербайджан можеше да остане без внимание, ако не бе направена: а) след като президентът на Турция се обясни със своя руски колега по повод нелицеприятното си изявление във връзка с Башар Асад; б) веднага след среща на Чавушоглу с шефа на руската дипломация Сергей Лавров; в) точно преди Ердоган да подпише закон, ратифициращ споразумението с Русия за изграждане на газопровод "Турски поток".

Официално бе съобщено, че Чавушоглу и азербайджанският му колега Елмар Мамедяров са говорили за уреждането на карабахския конфликт и ситуацията в региона като цяло. "Обсъдихме и двустранното икономическо сътрудничество, включително в рамките на проекта за Трансанадолски газопровод (ТАНАП)", каза азербайджанският министър. По думите му той не се съмнява, че в най-близко време азербайджански газ ще потече през Турция към Европа.

Официалната информация е доста суха. Далеч по-подробно и доста интересно я "разиграват" турски и азербайджански експерти, според които Чавушоглу не е пристигнал в Баку "с празни ръце". А може би и с твърде пълни. Турският политолог Енгин Йозер например говори пред сайта Sputnik от Баку за помощта на Анкара за уреждането в Карабах - и в този контекст съобщи, че веднага след оставката на бившия премиер Ахмет Давутоглу Турция е спряла да подкрепя "съпротивата в Алепо".

"Всички знаят, че в най-скоро време Алепо ще мине под контрола на Асад. Според мен тук ще се договори нещо между Москва и Анкара", каза той. Експертът уточни: Турция няма да пречи на Асад да контролира Алепо, а Русия на свой ред ще съдейства карабахският проблем да бъде решен в полза на Баку.

Пак ще изтъкнем, че преди разговора с Мамедяров първият турски дипломат преговаря с Лавров - включително за Карабах. Според Юрий Мавашев, шеф на политическото направление в Центъра за изследване на днешна Турция, този път дискусиите по карабахския проблем между външните министри на Турция и на Азербайджан са имали "особен смисъл". "Ще рискувам да предположа, че Чавушоглу не е пристигнал с празни ръце (. . .), като обясня някои предложения, съгласувани с Лавров", каза експертът.

Той нарече "обнадеждаващи" турските изявления в подкрепа на инициативите на Москва за уреждане на карабахския конфликт, докато преди Турция системно отправяше упреци към Минската група на ОССЕ и към Русия, наричана от Анкара дори "страна в конфликта".

Сегашните събития обаче подсказват според експерта, че има "пакетен проект", обвързващ уреждането на конфликта с нормализиране на турско-арменските отношения. "В обозрима перспектива се очертава май четиристранен формат, включващ Москва, Баку, Анкара и Ереван", каза Мавашев.

По-просто казано, всички са квит - Турция днес общо взето е притисната в ъгъла, затова търси подкрепа и от Русия, и от Азербайджан. Последният може да направи услуга на Анкара, като изтреби на своя територия всички последователи и структури, създадени от врага на Ердоган - живеещия в САЩ ислямски проповедник и обществен деец Фетхуллах Гюлен.

Турция освен това много държи да осъществи изцяло проекта ТАНАП за транзит на азербайджански газ през турска територия в Европа. Това ще даде на Анкара възможност да обуздава донякъде Евросъюза, практически скъсал отношенията с Турция. Сиреч не става дума само за амбициите на Ердоган - да превърне Турция в газов хъб, използвайки каспийски и руски петрол, но и за перспективите да влияе върху Европа, като я отдалечи от САЩ.

На първо време това може да направи неактуален вноса на американски шистов газ в Европа и да предизвика създаването на единно енергийно пространство Русия - Турция - Азербайджан - ЕС, в което САЩ едва ли ще могат да контролират европейците. Още повече че мнозина от тях вече съжалиха за отказа си от "Южен поток", по който се очакваше руски газ да потече към държавите от ЕС. Какво пък, сега ще го смени "Турски поток".

На свой ред Азербайджан също има нужда от подкрепата на Турция и на Русия - двете държави могат да подсигурят Баку срещу "цветни" преврати, по каквито толкова се увлича Западът в чужди страни, да спомогнат за уреждане на карабахския конфликт и за гарантиране на сигурността като цяло.

И като споменахме ТАНАП, цитираният вече турски политолог Йозер свързва визитата на Чавушоглу в Баку главно с този проект, защото той е пряко свързан с националната сигурност на Турция. "С цел да задоволи растящите нужди от енергийни ресурси Анкара започна да осъществява проекта ТАНАП. Азербайджан е по-евтин и по-сигурен доставчик на газ, отколкото Русия", каза той. И припомни, че Турция купува от Русия 56 на сто от консумирания газ - излиза, че турската енергетика изцяло зависи от Москва, която далеч не е във възторг от строежа на газопровода ТАНАП.

"Напоследък с цел да завърши ТАНАП Ердоган взе да гради добросъседски отношения с Русия, за да спечели време и да й отнеме възможността да осуети проекта", обясни експертът. И турският президент явно е успял да се разбере с ръководството на Русия. Сиреч Турция - след теманета към Москва и отстъпки във връзка със Сирия, получи от Русия не само неутрална позиция спрямо ТАНАП, но и съгласие (придружено с ползи за нея самата) за строителството на "Турски поток". По двете му тръби в доскоро враждебната за Русия страна ще идват над 30 милиарда куб. м газ годишно. Половината от този обем ще се консумира в самата Турция, останалият газ ще тръгва към Европа през турска територия.

Ако пък е вярно, че Русия и Турция са "разменили" Карабах срещу Алепо, това си е страхотна сделка. Карабах впрочем ще породи още цял куп проблеми, но Турция изглежда си е запазила вече място в уреждането - ако не челното, отредено за Русия, то не и последното.

И ако карабахският проблем се уреди все пак в полза на Баку (както отдавна подхвърлят политолози, но не във връзка с Алепо), това ще означава за Ердоган малка победа в Южен Кавказ, ако в замяна Русия не поиска от Турция "разбиране" по други, допълнителни въпроси.

Победата на Русия в такъв случай обаче няма да е малка като турската, а доста мащабна - в постсъветското пространство, включително Южен Кавказ (нещо много важно в контекста на Азербайджан), в Близкия изток и дори в Европа, която постепенно се отклонява от външнополитическите си приоритети и тук-там поглежда към Изтока.

Строго погледнато, нищо чудно, защото Русия извади добра карта - по-точно Западът й връчи такава собственоръчно с разцеплението в ЕС, инертното развитие на европрограмата "Източно партньорство", не съвсем ясната ситуация в САЩ след изборите за президент и т. н.

Общо взето, политическите, финансовите и другите реалности в западния свят се променят, а интеграционните процеси в Азия се засилват. Москва, разбираемо, гледа да не остане с пръст в устата.