Източна Европа и краят на илюзиите, 10 години по-късно

След 10 години еврочленство България и Румъния си остават откъснати от останалата част на Европа, четем в анализ на "Нойе Цюрхер Цайтунг", озаглавен "Чуждеещата Източна Европа". И други медии обръщат поглед към България.

"България е без ръководство, Македония попадна в политически пат, а на изборите в Румъния победи един осъден изборен измамник: В Югоизточна Европа чезне доверието в демокрацията" - с това въведение започва анализът на Ханс-Петер Зибенхаар, публикуван на страниците на германския вестник "Ханделсблат". В статията между другото четем:

"Нестабилността, предизвикана от изборите в Румъния, е илюстрация на факта, че в периферията на ЕС хората постепенно губят вяра в демокрацията по западноевропейски образец. Съседна България в момента е без правителство", пише Зибенхаар и припомня как се е стигнало до оставката на "дясноцентристкия кабинет на проевропейския премиер Бойко Борисов": "Както и целият регион, страната е измъчвана от корупцията и от липсата на правна сигурност. Заплануваната амбициозна съдебна реформа не получи достатъчно подкрепа в парламента в София. Вместо нея беше приета една "реформичка", която не гарантира независимостта на съдебната система и устойчивата борба срещу подкупността. Един Господ знае накъде ще поеме политически тази стратегически важна държава на външната граница на ЕС с Турция. В бъдеще ключова роля може би ще играе генерал Румен Радев, приятел на Русия", пише "Ханделсблат".

Застой и огорчение

И британският "Икономист" прави връзка между Румъния и България с помощта на ключовата дума "корупция": "Според Центъра за изследване на демокрацията броят на хората, които са плащали подкуп в България, за пет години се е удвоил. В своята последна оценка ЕК призовава България да създаде антикорупционна служба като тази в Румъния. Румен Радев, който беше избран за президент, по време на кампанията си отправи сигнал, че ще подкрепи такава мярка. Но това едва ли ще стане, защото от румънския опит мнозина политици си извадиха поуката, че колкото по-независима е прокуратурата, толкова по-голяма е вероятността те самите да се окажат в затвора", коментира "Икономист".

За корупцията, елитите и недоволството на хората в страни като Румъния, България и Молдова пише и швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг": "Хората вече не очакват от елитите почти нищо друго, освен стремеж към самообогатяване за сметка на населението. А самите елити не желаят никой да ги тревожи в техните луксозни оазиси".

В обширния анализ на вестника за "чуждеещата Източна Европа" четем още: "Привлекателната сила на Европа сериозно отслабна. В резултат отслабнаха и онези напредничави политически сили, които настояват за реформи. В Молдова и в България корупционните мрежи отдавна изтикаха обновителите в периферията. (…) А защитниците на статуквото извличат ползи от разочарованието на хората, които до неотдавна възлагаха надежди на ЕС. Вярно, че има и някои успехи. Особено в навечерието на приемането в ЕС заплатите в България и Румъния значително нараснаха. Благодарение на структурните помощи инфраструктурата беше подобрена, а в сравнение с хаотичните години след 1990 днес безработицата е рекордно ниска. Въпреки това двете страни си остават откъснати от останалата част на Европа. Заплатите там все още са най-ниски в ЕС, благосъстоянието е несправедливо разпределено, а равнището на корупцията е най-високо в Европа. Огорчението беше подсилено и от глобалната криза, която избухна малко след приемането на България и Румъния през 2007 година. (…) Мнозина си представяха "цъфтяща Европа" съвсем другояче.

Има и друго: твърде много хора напуснаха родината си. Западна Европа почти не си дава сметка до какво драматично преселение на народите доведе колапсът на Източния блок: между 1990 и 2012 година 20 милиона средно- и източноевропейци се преселиха, най-вече на запад. България и Румъния изгубиха 15% от населението си, цели региони бавно умират.

Това е добре за Западна Европа, която печели от преселниците, защото те са млади и - в противовес на разпространеното клише - добре образовани, мотивирани и приспособими. Лошо е обаче за техните родни страни, защото най-даровитите тръгват подир европейската си мечта към чужбина и рядко се връщат обратно.

Извън големите градове хората все по-често преживяват единствено благодарение на паричните преводи от чужбина и на държавните пенсии. Застаряващото население се бои от пазара, от миграцията, от модернизацията - и гласува за постсоциалистите.

Опасен разлом

"Ако Югоизточна Европа иска да върви напред, тя трябва да заложи на онази част от населението, която притежава знания, инициативност и откритост към света. За разлика от предишни поколения, тези хора (дори когато са в чужбина - бел. ред.) благодарение на модерните комуникации остават свързани със своята родина и критично следят случващото се там. (…) ЕС може да подкрепи тази тенденция, като целенасочено инвестира в програми за завръщането им у дома. Ако тази интеграция успее, тепърва ще трябва да се преодолява съпротивата на утвърдилите се местни корупционни мрежи. Защото те нямат интерес от новопоявяваща се конкуренция - на изборите в Румъния и в Молдова всячески се опитваха да попречат на гласуването в чужбина.

Тези мрежи насъскват своя твърд електорат срещу диаспората с твърдението, че тя се състои от чуждестранни агенти. В резултат поляризацията става все по-силна. Този разлом на обществата, който отчасти се покрива и с конфликта "Запад-Изток", е много опасен. И не на последно място предоставя на Русия възможността да се меси. Да, в някаква степен обществените напрежения в резултат от евроинтеграцията са неизбежни - защото не всички печелят от новите шансове. В Източна Европа обаче тази поляризация взе размери, които застрашават стабилността, тъй като в постсоциалистическия грабителски капитализъм просто липсва социално подсигуряване за многочислените губещи", пише "Нойе Цюрхер Цайтунг", цитиран от Дойче веле.