Междусирийските мирни преговори – шанс за Москва?

Русия активно се готви за насрочените на 23 януари в Астана преговори за уреждане в Сирия. На този фон Москва укрепва своя алианс с Турция: двете страни започнаха съвместни военни операции в Сирия срещу "Ислямска държава" и се разбраха как да използват въздушното пространство, пише Политком в редакционен коментар.

Първият кръг от междусирийските преговори се очаква на 23 януари в Астана, а вторият - на 9 февруари в Женева. Инициативата е на Русия, Турция и Иран, които провеждат консултации за състава на бъдещите участници в политическото уреждане на конфликта.

В рамките на тези усилия руският зам.-външен министър Михаил Богданов, специален представител на президента Путин за Близкия изток и Африка, разговаря в Москва с един от лидерите на сирийския Народен фронт за промени и освобождение - Кадри Джамил (Западът го смята за политик, лоялен на Башар Асад, а Русия подчертава, че спада към опозицията).

Според руски дипломати страните са обсъдили "перспективите сирийската опозиция да разработи единна консолидирана платформа, с която да вземе конструктивно участие в политическото уреждане на кризата въз основа на резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН".

Кадри Джамил уточни, че за момента покани за Астана, разпращани "под егидата на Турция и на Русия", са получили само представители на Дамаск и на ред въоръжени групировки, но не и сирийската политическа опозиция. По думите му ключова задача трябва да стане "формирането на единна делегация на опозицията", защото едновременното присъствие на няколко делегации би възпрепятствало бъдещите преговори.

Тъкмо съставът на участниците остава главната проблемна точка от политическия процес за уреждане в Сирия. Москва вече направи отстъпки на Турция - отказа се да кани в Астана сирийските кюрди, макар че те все още са сред най-дееспособните сили в борбата с ИД. А на 10 януари стана ясно, че групировки, подкрепяни от Белия дом, са "замразили" подготовката за преговори - става дума по-специално за Свободната сирийска армия. Сирийската опозиция обвини официален Дамаск, че нарушава режима за спиране на огъня. По-рано правителството в Сирия и опозицията договориха "режим на тишина" от 30 декември и се разбраха да започнат мирен диалог.

Президентът Асад потвърди в интервю за френски медии, че ще участва в предстоящите преговори. Той посочи, че е готов да преговаря с 91 опозиционни групировки - с изключение на ИД и Джебхат ан Нусра. Същевременно отбеляза, че в Астана ще разговаря единствено с "истинската" опозиция. "Когато казвам "истинската", имам предвид опозицията с корени в Сирия, а не саудитската, френската или британската", обясни той.

В интервюто сирийският лидер си позволи нови остри нападки срещу Реджеп Тайип Ердоган, който наред с Владимир Путин изигра ключова роля за установяване на примирието и договаряне на преговорите в Астана. Наричайки Турция "нестабилна страна" заради политиката на президента й, Башар Асад съобщи, че все още няма доверие на турския лидер, "защото той е ислямист".

Но Ердоган разчита да бъде постигнат конкретен резултат в сирийското уреждане. "Заедно с Русия и с Иран сме подготвили площадка за преговори в Астана. Сегашното примирие, макар и нарушавано, отваря голям прозорец на възможности. Надяваме се, че кризата в Сирия ще може да бъде уредена по политически път", заяви Ердоган на среща с чуждестранните посланици в Анкара.

Изненада внесоха съобщения от Северна Сирия - от края на декември м. г. турските войски, които щурмуват град Ал Баб, контролиран от отряди на ИД, редовно получават подкрепа от руската авиация. Бойците от ИД оказват ожесточена съпротива, турският експедиционен корпус от близо 7000 души търпи тежки загуби, а освободените квартали от 145-хилядния град фактически са превърнати в развалини, писа в. "Комерсант".

Съвместната военна операция на Русия и Турция в Ал Баб може да доведе до още по-силно разцепление в триъгълника Москва - Анкара - Техеран. Иран не се отказва от предишната си позиция, според която турската армия се намира на сирийска земя незаконно, защото не е получила покана от Дамаск (за разлика от отрядите на ливанската шиитска групировка Хизбула, съюзничка на Техеран).

Позицията на САЩ на този фон засега остава неясна. Напускащата администрация все така обвинява Русия и сирийското правителство като извършители на военни престъпления. Междувременно номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън заяви на изслушванията във външнополитическата комисия на Сената, че действията на Русия в Сирия са неприемливи. Запитан обаче дали ги приема за военни престъпления, той отвърна, че подобни обвинения изискват "сериозни доказателства". "Не бих използвал подобно определение", каза Тилърсън.

Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър съобщи, че Вашингтон е информиран за предстоящата среща за Сирия в Астана. И добави, че не знае "дали САЩ ще играят някаква роля" в този процес. По-късно турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че според общото мнение на Турция и на Русия в Астана трябва да присъстват представители на ООН и на Съединените щати.

Русия прави опит да се възползва от паузата и неяснотата около междувластието в САЩ, като инвестира максимални дипломатически усилия във формирането на удобен за Москва механизъм на политическо уреждане в Сирия с оглед най-вече да укрепи своята безалтернативност. Всичко това ще има смисъл засега само в репутационен план - на практика няма как да се постигне реално примирие или пробив без участието на сирийската опозиция. Тристранният алианс обаче - независимо от всички разногласия и вътрешни противоречия, наистина изглежда сравнително работоспособен. С което ще трябва да се съобрази и бъдещата администрация на САЩ, формулирайки обновена за ситуацията в Сирия позиция.

/БТА/