"Турският Ганди" – може ли Кълъчдароглу да победи Ердоган?

Едни подигравателно го наричат "чичо Кемал". Други го сравняват с Ганди. Може ли Кемал Кълъчдароглу да победи автократа Реджеп Ердоган? Мнозина виждат в него първата реалистична надежда за истинска демокрация в Турция, пише Дойче веле.

"Господството на Ердоган и на неговата партия се дължи не само на волята за власт на президента, но и на слабостта на опозицията", коментира социоложката Неджла Келек в статия за вестник "Ди Велт".

Тя изтъква, че Народнорепубликанската партия, основана от Ататюрк, десетилетия наред е стояла далеч от обикновените хора в Анадола, а нейният "бял елит" заедно с военните е контролирал цялата страна.

"След 2003 година Ердоган обърна ситуацията с главата надолу, като междувременно изгради автократично управление, подчинено изцяло на неговата воля, и постави опозицията на колене", посочва Келек.

Според нея Народнорепубликанската партия и нейните лидери открай време са лоялни към турската държава.

"След опита за преврат те се съгласиха с вдигането на депутатските имунитети, от което в крайна сметка пострадаха кюрдските политици. Едва очевидно манипулираният референдум убеди кемалистите, че Ердоган не е готов на никакви компромиси и ще използва могъществото си, за да постави всички на колене", пише още социоложката.

"Той е сдържан човек"

Тъкмо в тази ситуация на хоризонта неочаквано изгря звездата на опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу, който вече привлича вниманието на редица международни медии. Германският "Тагесцайтунг" го портретира така: "Той всъщност е сдържан човек. В разговор винаги е учтив, не се бие в гърдите, а когато трябва да държи "пламенна реч" пред многобройна публика, звучи така, сякаш не е автентичният Кълъчдароглу, сякаш вместо него говори някой друг. Поради всичко това лидерът на опозицията години наред беше смятан за пишман-политик. Едни подигравателно го наричаха "чичо Кемал". А заради външния вид и мекотата му симпатизантите му го обявяваха за "турския Ганди".

Преди началото на неговия "Марш за справедливост" към Истанбул, почти всички смятаха, че Кълъчдароглу не е подходящ лидер на опозицията, както и че няма шанс срещу безскрупулния властник Ердоган. Почтен, скромен и неподкупен, но въпреки това прекалено мек, за да се противопостави истински на агресивния Ердоган.

Кълъчдароглу е роден на 17-ти декември 1948 година. Женен е от десетилетия и има три големи деца. Професионалната му кариера първоначално не предвещава успех в политиката. Той всъщност е бюрократ – завършил е публична администрация, години наред работи в Сметната палата и Министерството на финансите, след което става генерален директор на държавното медицинско осигуряване. (…)

Има надежда за Турция

С "Марша за справедливост" Кемал Кълъчдароглу накрая успя да намери онази форма на протест, която му подхожда най-добре. Изцяло законна, изцяло мирна и поради това – имунизирана срещу всякакви мерки от страна на властта. Ердоган в крайна сметка се задави с първоначалните си подигравки, след като видя колко много хора се присъединиха към марша на Кълъчдароглу и колко много турци подкрепиха протеста, без да излизат на улицата. Със своя "Марш за справедливост" Кълъчдароглу се превърна в зрял политик, който наистина може да се противопостави на Ердоган."

Социоложката Неджла Келек също се надява, че в Турция започва нова ера. В статията си за "Ди Велт" тя пише: "Хубаво би било, ако този марш положи началото на ново гражданско движение. В нощта след опита за преврат Ердоган призова народа да излезе на улицата, за да защити демокрацията. Той открай време залага на улицата. Но днес хората може би се хванаха за думата му и ще обърнат нещата, излизайки на улицата с искането за справедливост."