Мелита Норууд: Баба, градинарка и най-дълго служилата шпионка на КГБ

През 1999 година една 87-годишна британка свиква пресконференция пред дома си. Какво ли толкова е имала да каже една мила старица, която се занимава често с градината си?

Мелита Норууд застава пред дома си и открито казва: В продължение на четири десетилетия е работила като шпионин за Съветския съюз.

Не само това, но Мелита е била най-дълго служилия британски шпионин на СССР. От края на Втората световна война, през Студената война, тя е докладвала на Москва тайни от ядрената програма на Великобритания.

Нито един от жителите на югоизточния лондонски квартал Бекслихийт не е можел да предположи, че милата стара Мелита е всъщност един от най-успешните съветски шпиони в родната им Англия.

Смята се, че благодарение на нея Сталин е бил по-добре информиран за британската ядрена програма от повечето членове на кабинета на кралицата.

В продължение на 35 години Мелита Норууд е копирала и изпращала стотици секретни документи към СССР.

Отдадена комунистка

Привързаността на Мелита към комунистическата кауза не е случайност. Родена е като Мелита Сърнис на 25 март 1912 г. Майка й е суфражетка, а баща й е емигрант от Латвия.

Баща й, Александър Сърнис, е бил секретар на Лев Толстой. Отдаден на лявата идея, той е основал вестник на работническата класа. Седмичното издание било донякъде вдъхновено и от руската революция. Той обаче е починал, когато Мелита е била на 6 години.

През 30-те години семейство Норууд се мести в Лондон, в търсене на работа по време на масовата безработица. По това време политическите симпатии на Мелита са вече пълно изградени.

Тя е видяла жертвите на икономическата депресия, видяла е хората, просещи за храна. През 1936 година Мелита става член на комунистическата партия. По това време чистките на Сталин вече са в разгара си.

Това е обаче далеч от Мелита по онова време.

"Не беше нужно да си съгласен с всичко, което се правеше в Русия", признава през 1999 г. Мелита.

Нейната отдаденост към идеите на Съветския съюз става още по-яростна в първите години на Втората световна война.

Обикновена служителка и топ шпионин

Издигането на Норууд в шпионските среди е доста по-успешно, отколкото в кариерата й. За нея няма нищо лошо в това.

Така или иначе нейните обичайни, донякъде бюрократични, действия, я правят по-трудна за залавяне. Тя бързо се превръща в агент КГБ с кодово име "Хола".

Първото й десетилетие в шпионските среди съвпада с напрегнат за историята период. Тогава са първите сблъсъци на комунизма с фашизма, тогава Русия изгражда индустриалната си база.

През 30-те години Мелита постъпва на работа като секретарка в Асоциацията за изследване на цветните метали в Лондон. Зад наглед скучното име се крие изследователски проект за ядрени оръжия в партньорство със САЩ.

Когато никой не гледал, Норууд се промъквала в офиса на шефа си  и снимала документи, а после предавала камерата на свързочника си.

Експертите не са единодушни за приноса на Мелита към съветската ядрена програма и до днес. Все пак тя изпращала документи към Кремъл до началото на 70-те години, когато се пенсионирала.

През 1979 г. тя дори посетила Москва, заедно със съпруга си, който знаел за дейността й и не я одобрявал. През 1979 година Мелита получава Орден "Червено знаме". Тя приема ордена, но не и паричната награда.

Незабелязана

За дългогодишната успешна шпионска кариера на Норууд помага закостенялото мислене в MI5. Всъщност, Мона Монд, една от първите жени агенти в MI5 идентифицира Мелита като потенциален шпионин още през 30-те години, тоест, в началото на дейността й. Но висшестоящ на Мона Монд служител отхвърлил вероятността.

Той не мислел, че жените могат да бъдат добри шпиони.

Въпреки че работодателите на Мелита били подозрително настроени към връзките й с комунистическата партия, в продължение на десетилетия никога не я посочили като къртица.

Британските служби официално потвърждават, че тя е помагала на КГБ едва през 90-те години след разпада на СССР. Тогава бившия служител на КГБ Васили Митрохин бяга в Обединеното кралство и предава огромен обем архивна информация за съветските шпиони. Именно от тях дейността на Мелита става ясна, но властите го държт в тайна, защото не смятат, че имат достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение.