Танкове, екзекуции на улицата, кражби: Как руснаците превземат селата на Украйна?

Руски войници са застрелвали хора на улицата, докато превземат украински села, според бягащи жители.

Войниците стреляли произволно по сгради, хвърляли гранати по пътищата и ходели от къща на къща, конфискувайки телефони и лаптопи, казват свидетели пред The Guardian.

Онлайн групи, създадени за членове на семейството или приятели, търсещи информация за хора в засегнатите райони, получават стотици или дори хиляди заявки на ден.

Един свидетел, Никола, описва как войниците пристигнали в Андреевка, село близо до Киев. "Те хвърлиха гранати по улицата. Един човек загуби крака си и на следващия ден този човек почина", разказва той. "След това слязоха по централната улица и започнаха да стрелят по прозорците.  Удариха една жена. Децата й успяха да се скрият."

Никола живее на пешеходно разстояние от брат си Димтро. "Брат ми излезе от къщата с вдигнати ръце. Те го пребиха и след това го екзекутираха на улицата", казва той.

Съпругата на Димтро споделя, че е видяла убийството на съпруга си от прозореца. Тя казва, че е била свидетелка на убийството на съседа им по същия начин. Дъщерята на Димтро смята, че и двамата са застреляни, защото преди това са помагали на украинската армия като доброволци.

Никола казва, че искат да погребат брат му, но жена му се страхува, че войниците ще ги застрелят. "На следващия ден обикаляха от къща на къща, конфискуваха телефони и лаптопи", споделя той. В този момент, 3 март, няма ток. "Тези, които влязоха в къщата ни, се държаха добре. Но ни казаха, че е добре да имаме мазе и да си напълним вода, защото ще бомбардират след шест дни.

Руснаците не им позволяват да погребат Димтро в гробището, затова те го погребват в градината. Дъщерята на Димтро, Юлия, разказва, че скоро след това е започнала минометна атака и съседната къща е започнала да гори. Руски войник им казва да изчакат зад танка му, защото е по-безопасно. "Бяхме ужасени. Не разбрахме дали руснаците стрелят или нашите момчета. Всичко след това беше замъглено. Изтичахме вкъщи и едва успяхме да стигнем под постоянна минохвъргачка", споделя тя.

На 8 март Никола, семейството му и семейството на Димтро решават да напуснат, тъй като нямат телефонен сигнал и електричество. Съпругата на Димтро се приближава до войниците да поиска разрешение, но войниците започват да стрелят във въздуха. Минохвъргачките също продължават, така че семейството решава да напусне без разрешение.

"Когато си тръгвахме, те стреляха по колата ни, въпреки че имахме думата "деца" изписана на парчета хартия на прозорците. Но очевидно не са се интересували особено от този факт", разказва Юлия.

Бащата на семейство, което заминава с групата на Никола, е прострелян, когато войник го вижда да говори с някого от градината си, разказва Юлия. "Как можеш да разбереш, че хората могат да бъдат убити само за това, че звънят на роднините си, за да кажат, че са живи?"

Когато руснаците влизат в Дружня, друго село близо до Киев, те стрелят по къщите, според Сергей, който оттогава е избягал от дома си. "Мисля, че направиха това, за да не бъдат нападнати с коктейли Молотов", казва той. "Така че всички тези къщи по главния път от Бордянка до Макарив бяха ударени и някои хора загинаха. След това започнаха да ходят от къща на къща. Убиха учителка, която беше навън и хранеше пилетата си", разказва Сергей.

"Казаха на хората да не излизат навън и да си стоят вкъщи. Сергей казва, че войниците му казали: "Не правете никакви внезапни движения, сложете ръцете си над главата си."

Той добавя: "Няма абсолютно никаква връзка, ние все още имаме роднини там и не можем да се свържем с тях. Те взеха телефоните на някои хора и временно взеха телефоните на други хора, за да проверят дали не са снимали нападението им ."

На 10 март руснаците се съгласяват да улеснят хуманитарен коридор за евакуация на жителите от Бородянка и съседните села. Според Сергей бомбардировката е била още по-тежка през този ден. Зетът на Сергей се движи с колело по горски черен път, за да провери дали няма руснаци. След това семейството му бяга през гората.

Една група в Telegram за роднини, търсещи хора все още в засегнатите райони, ръководена от известен украински телевизионен водещ, е имала повече от 60 000 запитвания, откакто стартира на 26 февруари, а сега получава около 1000 нови заявки на ден.

Групите във Facebook за засегнатите райони са пълни със стотици отчаяни призиви от роднини, надяващи се, че някой в ​​района може да има сигнал и да може да им каже дали близките им са все още живи.

34-годишният Валерий, специалист по човешки ресурси, който живееше в Киев, е в селската си къща в село Липивка, когато започва войната. След като руснаците се преместиха в съседен град, той започва да получава съобщения в общностна група от роднини на хора в града, които вече не можеха да се свържат с членовете на семейството си.

"Съобщенията бяха подобни на това: "Моля, помогнете ми да намеря Иван Иванович" със снимка и адрес. И броят им растеше. Построих и се уплаших", казва Валерий. Тогава започва да идва информация, че разрушават многоетажните сгради в Бородянка, докато хората все още са в тях, с танкове.

От 1 март няма нито телефонен сигнал, нито електричество, но имаше неравномерен сигнал в нивите, казва той. "Или по някакъв начин са блокирали сигнала, или е било заради липсата на електричество." Той успява да избяга под обстрел на 3 март.