Късо съединение

Олимпийски ден, почивен ден, рахат. Сядам да гледам Олимпиадата, Данчо Йовчев ще играе за финал. Заставам пред тв приемника... и прас!

Електроподаването се изпари. Пу, да му се не види и чудото! Баш на Данчо ли, бре, да беше на Прапавадее Джароенратанатаракоон, дето блъска щанги, милата, до изнемогване – иди-дойди. А то...

Електриката я хвана липсата. 3 часа има-няма.

Добре де, Олимпиадата отиде. Дай да видим вечерта какво ще се гледа. Е, аман! Стана десет, луната изгря и прас... Пак угасна светлото.

Това на нищо не прилича. Това да не е някое чешко село бе, пфу, пфу.

Лягам си на свещи и чета “Разкази с неочакван край”. Подходящо. Захърквам, навън вали кротко.

В хубавия неделен ден разбирам, че “силна буря” спряла тока, обясняват от столичното електроразпределение, дето е чешко. И то не само в моя квартал нямало, а в още много, това “Белите брези”, “Борово”, “Красно село”... ти да видиш. Ама, чакайте сега, пани чехови! Първият път като спря, нямаше буря. Я да се обадя на аварийните сили.

- Господине, имаше авария заради бурята. (аман, нахалници)

- Ама, душко, вчера като спря първия път, нямаше буря, слънце си грееше, тен хванах даже...(със светлина в очите в името на доброто разбирателство)

- Господине, сега нали имате ток? (ще ти прасна един, лигльо)

- Имам, дума да няма. (бий ма, обичам та)

- Тогава не ни занимавайте!!! (фрас, хрр, гррр, м*&*$$%)

- Ама, ако вземе да спре пак, миличка, да знам, ако трябва молба да пиша да не е от трафопоста... (ся, да си имаме уважението)

- Не е от трафопоста, ток има!! Трас. (....)

Ама... ее. Никакъв респект към клиента. Те към министъра нямат даже, щом му дръпнаха шалтера, накъде отиваме. Честна министерска.

Затова трябва да се отвърнем на удара. Те уважават ли ни, или какво?! Ето топ предложения, как да си върнем на Разпределението:

Тъмна боя

Маскирайте се като роми. Ако може - целият вход. Или като афганистанци, или като суданци – тоест като преследвани и онеправдани. По-добре роми, по-хваща декиш.

Така няма да ви спират тока, ще го ползвате на корем и няма да плащате.

Посрещайте инкасаторите разчорлени, поразскъсани, може и да понамирисвате, ако трябва ударете една тупаница на жената за по-достоверно и почвайте със заучени реплики:

“Ма как сега, тока, нанай си паре, бе бате (како респективно, лельо никога, не е учтиво), как ша си гледаме децата (ако нямате, се правите че имате, от седем нагоре). Ма, не мо’е да спирате жицата, ний сме онеправдани , бееее (тука има леко кресчендо). Събирате се групово по входове и виете.

Ако се наложи, заплашвайте с физическо насилие и пустосвайте. И че ще се “оплачити” на бат’ Бойко. Баш у десетката.

Име назаем

Прекръстете се на Петър Димитров. Точно като министъра на икономиката и енергетиката.

От CEZ вече са толкова стресирани, че надали биха дръпнали шалтера на някой Петър и то Димитров. Сакън, пак да не улучат министъра на енергетиката.

Ало, Брюксел, ало Страсбург

Пишете до ЕС, ЕК, ОЛАФ, УНИЦЕФ, МОК, Межународния съд и до която европейска и международна институция се сетите.

Кажете, че сте жертва, те и без това сега са потресени, че сме ограбени от нагли чиновници, дето са ни задигнали европарите, та ще ви съжалят и ще скръцнат със зъби.

Може и някое друго евро да пратят. Те и без това за спиране на тока не са чували от 1903-та, та ще ви влязат в положението.

Ако имате други предложения, споделете. Белким някой се сети. Дотогава, дано няма бури. И дано не ви изключват ей така тока. И туй то.