Ерозията на Европа: Обедняване, агресивни мигранти и въоръжаване

През последните седмици улиците на редица европейски столици и големи градове се превърнаха в арена на масово недоволство, което надхвърли рамките на обичайните синдикални стачки. Протестите във Франция, които бързо се разляха към Брюксел, Милано и други европейски точки, започнаха като локални искания, но впоследствие се трансформираха в системна криза. 

Във Франция вълната от недоволство стартира първоначално от средите на учениците и студентите, които протестираха срещу влошените условия в класните стаи, липсата на учители и проблемите с университетския прием. Много скоро обаче към академичните искания се присъединиха и маргинализирани групи, мигрантски общности в големите предградия, както и ветерани от движението на "жълтите жилетки".

Напрежението ескалира до краен предел с масови безредици, палежи на автомобили и сблъсъци с полицията. Символен връх на разрухата стана събитието в историческия град Лимож, където маскирани протестиращи щурмуваха и подпалиха 143-годишното кметство – паметник на културата, чиято кула рухна в пламъците. 

Подобни ексцесии, вандализъм и грабежи на магазини бяха регистрирани в Париж, Лион, Марсилия и Лил. Вълната на гнева премина границите и обхвана Брюксел, където младежки и граждански групи пренесоха сблъсъците срещу еврокрацията, както и Милано, където полицията използва сълзотворен газ и водни струи срещу протестиращи срещу високата инфлация.

Сянката на миграцията, високите разходи за живот и възходът на десницата

В основата на това всеобщо народно недоволство стои комбинацията от масова неконтролирана миграция, тежка инфлация и непосилни цени на енергоносителите, горивата и жилищата. Подобни социални трусове не подминаха и Южна Европа – в Испания избухнаха масови демонстрации заради главоломно скачащите наеми и жилищната криза, която прави нормалния живот в големите градове непостижим за младите семейства. Случаят с 87-годишната Марикармен се превърна в символ на тежката жилищна криза в Испания. След повече от 70 години в дома си, наемът ѝ скочи драстично от 500 на 2650 евро. Общественият отзвук не закъсня - организираха се масови протести и палатки срещу високите наеми в Мадрид, Барселона и други испански градове. Марикармен почина в болница на 7 октомври, броени часове преди да подписването на нов договор, който да я върне в дома ѝ. Смъртта ѝ допълнително задълбочи политическото напрежение и натиска върху правителството на Педро Санчес, а големите синдикати обявиха общонационални протести. В Португалия ситуацията е същата.

В условията на обедняваща средна класа милиардите евро, които се изливат за военна помощ и оръжие за Украйна, вече не се приемат безрезервно. 

Общественият въпрос звучи все по-остро - докога Европа ще налива милиарди, докато хора умират и от двете страни? Вместо постоянно да се дават пари за оръжия, не е ли време да се помисли за хората, които едва свързват двата края? Мирът трябва да бъде приоритет, а не безкрайното въоръжаване. Една държава или един съюз не може да забравя собствените си граждани, докато се опитва да решава проблемите на останалия свят. Европейският гражданин остава с усещането, че мир не се търси. 

ЕС стана второстепенен играч в организирането на преговори, който се надява отново да се завърне на полето като титуляр след сделката между Тръмп и Путин. Но търси ли въобще път към мира ЕС? Ако се съди по риториката на лидерите на най-богатите - не. Въоръжаването върви с пълна сила и все повече стават реални прогнозите, че до 2-3 години предстои още по-страшна война. Всяка врата за политически натиск към Путин е затворена, а видимо санкциите, които се налагат - не водят до търсения ефект. Милиарди евро се наливат в Украйна като целта е ясна - освен помощ за оцеляване сега, тези милиарди после да се възвърнат в Европа от възстановяването на страната. Само че има една малка подробност - дали ще има какво да се възстановява. Невинните жертви няма кой да възстанови, то за тях и никой не говори, ако ви прави впечатление. Ракетите за противовъздушната отбрана в Украйна са изчерпани, което прави ударите на Русия още по-смъртоносни и скъпоструващи. Загиват все повече цивилни, а инфраструктурата се заличава. От своя страна Украйна също удря по стратегическата руска инфраструктира, рафинерии спират да работят, жертвите и в Русия се увеличават. От всичко това най-потърпевша е Европа - скъпа енергия, скъп газ, скъпи горива и цени, които постоянно нарастват. Но думата "преговори" не е актуална в ЕС за сметка на "въоръжаване".

Този остър дисонанс между приоритетите на Брюксел и реалните битови грижи на гражданите подхрани мощния политически възход на суверенистките и десни сили. В Германия партията "Алтернатива за Германия" бележи рекордни ръстове, а във Франция Националното обединение консолидира огромен електорален ресурс. Хората припознават в тях единствената алтернатива срещу безогледната миграционна политика и финансовото източване на националните икономики за чужди геополитически каузи.

Европейският съюз приема нови бюджетни рамки в момента, които носят своите съществени плюсове и минуси за държавите членки. Критиките излизат на все по-преден план. Огромна част от средствата се пренасочват към военни разходи, външни политики и дългово финансиране за сметка на традиционни сфери като земеделието и кохезионната политика, чиито реални дялове намаляват спрямо БВП. Това, преведено на прост език, задълбочава дълговата тежест на съюза и ощетява обикновените данъкоплатци, чиито социални нужди остават недофинансирани на фона на бюрократичния гигантизъм в Брюксел.

Политическото лицемерие на Брюксел за мигрантите

Интересен и болезнен е паралелът с медийното и политическо лицемерие на Брюксел през годините. Преди десетилетие, в разгара на миграционната криза при канцлера Ангела Меркел, европейските новини бяха филтрирани така, че да представят мигрантите като безусловни жертви, на чийто фон българите и румънците бяха сочени с пръст като проблематичните "второразредни" европейци. Днес филмът е по-различен, главните герои са "добрите украинци" и "абсолютното зло в лицето на руснаците". Но докато брюкселските елити рисуват черно-бели геополитически картини, реалността ги залива: градове в сърцето на Европа горят, инфраструктурата се руши, а социалният мир е нарушен. И няма как за всяка вътрешна криза, бунт и запалена община да бъде обвиняван единствено Кремъл.

Всъщност вече давате ли си сметка защо в мигрантския поток през годините преобладават младежите, жени и деца почти нямаше. Е, тези младежи ги виждаме вече по улиците, ще ги виждаме все повече и в един момент те ще са общностите, които ще решават бъдещето на Европа. И този момент вече се наблюдава на Острова и в части от Германия и Франция. "Лошите" румънци и българи вече липсват в новините, но пък и лъсва нелицеприятната истина - голяма част от мигрантите не се вписват в нашата ценностна система, а и те видимо нямат никакво намерение да се адаптират към европейски начин на живот. Този живот е заметен и те се капсулират в общности, превземат квартали, постепенно и цели градове. Получава се така, че европейците трябва да ги издържат, изхранват, а за тях да изтискват социалните системи на страните. И да "танцуват" из улиците при всеки създал се повод. 

У нас все още е лежерно и си броим руски и украински дронове

В България, в момент на предизборна битка за президент, не е по-различно. Ситуацията в Черно море ескалира, кораби са удряни от дронове. За 10 дни в Черно море са загинали повече моряци, отколкото военни на САЩ в Иран. Войната се пренесе до бреговете ни, а за политиците сякаш е най-важно кой дрон е руски и кой украински. Няма мисъл как да се реагира адекватно на ситуацията, важно е в социалните мрежи троловете от двете страни, нежно наричащи се "копейки" и "укри", да създават дневен ред, който е съвсем различен от този на българина. Хилядите постове в тази онлайн война обаче не са достатъчни, за да прикрият галопиращите цени от началото на годината. Дали въвеждането на еврото или алчността на бизнеса, но е факт, че цените станаха двойни, а заплатите си останаха на нивата от ерата на лева. Дизелът стигна рекордни нива, а от там всичко започна да скача по веригата. И се използва за алиби за надценки, които новият шеф на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова определи като "нахални". Засега в България протестите са рехави и повече приличат на флашмоб. Но правителството не трябва да лежи на тази кълка, че българинът трудно излиза на улицата. Високите цени, очакваното повишение на парното, финансовите затруднения, които икономистите предричат - могат да ескалират ситуацията и в България. И на улицата няма да са "копейки" или "укри", а българи в трудна ситуация. Независимо какво четем в социалните мрежи. 

Битката обаче няма да е за увеличени пенсии и заплати във всяка страна, битката ще е за Европа и как виждаме бъдещото ѝ. Със сбъркани флашмобове, танци и политически бюрократи, които никой не е избирал, но ни задават тон на живота без да ни питат няма да стане. И тези размирици, на които ставаме свидетели сега, ще се разрастват. И не, не е виновен нито Путин, нито Зеленски, нито Тръмп. Проблемът е на Европа, стига да иска да го види.