Валентин Танев с несъвместима рецепта за любов, милиони и щастие

Да спечелиш от лотарията 6 милиона, не звучи никак зле. Но какво се случва, когато тази мечта се превръща в реалност. Готов ли е човек да се почувства богат, да заживее с мечтите си, да стане свободен. Над тези и още въпроси размишлява Валентин Танев, докато режисира постановката „Любов, щастие и милиони”. Спектакълът се играе първо на сцената в Хасково. Сценографията е на Мира Каланова.

В камерна атмосфера Петър Попйорданов, Албена Колева и Малин Кръстев ще се опитат да разкрият каква е рецептата за истинско щастие. Може да ги видите на сцената на театър „Сълза и смях” на 29 септември. А малко преди това ето какво разказа и режисьорът на постановката Валентин Танев.

Как актьорът Валентин Танев реши да стане режисьор?

Много трудно. Дълги години приятелите и учителите ми – Крикор Азарян и Тодор Колев, са ме подтиквали към това нещо. Казваха, че е време да поставям, но аз никога не съм имал самочувствието, че мога да застана на режисьорския стол. Винаги ми е било по-приятно да играя. И да ви кажа честно, сега усетих, че е много по-хубаво да си актьор, отколкото режисьор.

Защо?

Режисьорът носи много по-голяма отговорност, а това качество не приляга на характера ми. Но фактът, че работя с колеги, които освен че са талантливи, са ми и приятели, по някакъв начин ме зарежда.

А успявате ли да разграничите приятелството от работата?

Наистина в някои случаи тези взаимоотношения имат и минуси. Приятелите могат да ти се качат на главата, но аз съм твърд. Строг режисьор съм и затова успявам, но пък затова се и мразя.

Разкажете повече за пиесата. Все пак тя е писана от Марсел Беркие-Мариние и е поставяна за първи път през 60-те години на миналия век в Париж. Как тя става актуална в България днес?

Пиесата е изключително актуална именно днес. Колко е джакпота, знаете ли?

Нямам идея.

5 милиона, а в пиесата става въпрос за един джакпот от 6 милиона. Един от героите го печели и с това се завъртат любопитни ситуации, които се усложняват все повече. Пиесата я прочетох първо на руски и ми допадна, че в нея има много обрати. Доста от темите й са интересни за повечето хора. Оказа се, че сред тях е и директорът на хасковския театър Боил Банов. Когато му разказах пиесата, той се впечатли. Смя се много и ми каза да я направя. Стори ми се тогава, че текстът е недостатъчен. Седнах и измислих още неща. Разширих ситуациите и донаписах сцени, монолози на герои. И така пиесата започна да звучи съвременно и стана по-близка до българския зрител.

Как се прие спектакълът в Хасково?

Вече сме имали представления, освен там и във Варна, в Пловдив, в Първомай... Насвякъде публиката приема постановката много добре. В нея има съспенс, криминален момент. В никакъв случай обаче това не е халтурна пиеса. В нея са заложени доста сериозни неща. В текста е поставен един много важен въпрос, опитващ се да усети чувството за свобода, което живее във всеки човек, а той е с илюзията, че само парите ще му дадат тази свобода. Оказва се обаче, че така идват и многобройните проблеми. Човек не е подготвен за големите пари.

Значи „Любов, щастие и милиони” невинаги е правилната рецепта за пълноценен живот.

Тя е несъвместима рецепта. Както казва Шекспир: „Ако получиш това, което нямаш, веднага губиш, това което имаш”.