ХаХаХа – актьори не на шега

Те са особена порода хора. Имат своя идея за театъра и неговата функция. А именно: нямат подготвен сценарий, лесно влизат в роля. Играят това, което зрителят им каже. Импровизират. Разчитат на въображение и спонтанност. Нито едно тяхно представление не се повтаря. Подобно на невидимите лисици, които защитават, са на изчезване. Общо са петима - Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков и Леонид Йовчев. Последният е звездата на трупата, защото на всеки му е приятно да играе с него.

До този момент трупата "ХаХаХа" се подвизава предимно из Славянска беседа, а на 28 ноември имаме възможността да я видим и на голяма сцена – в Модерен театър. Около час и половина тези момчета са способни да забавляват, да объркват с шантави истории и да вдъхновяват. Малко преди поредния им пърформанс, успяхме да се срещнем с Петър и Ивайло.

Какво е ХаХаХа и как усетихте, че точно вие петимата сте най-подходящи за такъв вид театър?

Ивайло: Само ние петимата бяхме свободни в периода, в който подготвяхме този проект. Чудихме се какви хора ни трябват.

Петър: Решихме, че са ни нужни такива без работа. Свободни.

Само мъжете ли са свободни в България или само те могат да забавляват. Защо ХаХаХа си няма жени? Актрисите не могат ли да правят комедия...

Петър: Могат бе, да правят. При нас няма място за жени, защото ще ни пъдят фенките. Ние сме момчета и харесваме момичета. Ние сме си бой банда.

Ивайло: Имаме си още една причина - искаме да играем и женски роли.

Защо в България само вие се занимавате с такъв вид театър?

Ивайло: Вече сме узурпирали пазара и е много трудно и други да се включат. Ние сме напред с две години, а тук опитът е водещ. Така че разбирам колегите, които се страхуват.

Петър: Абе много е трудно човек да се занимава с такъв вид дейност. Ние първо си мислихме да се насочим към петролния бизнес, но видяхме, че няма да сме първи и затова се преориентирахме. Искаме да станем много големи.

С този проект?

Ивайло: Чрез този проект.

Петър: И с този проект. От него събираме пари за другите наши идеи.

А те са?

Ивайло: Като станат готови ще си кажем.

Т.е. не играете за да спечелите и да си купите апартамент, например, а за да вложите парите отново в театър.

Петър: Ние апартаментите вече, ехее.

Значи с този вид театър може и да се забогатее?

Петър: Много. Купих си кола.

Ивайло: Аз - апартамент.

Играете ли извън София?

Ивайло: Ходим от време на време из страната, но все по-рядко, защото там хонорарите ни са по-малки. Тук са големите пари и затова стоим повече в столицата.

Досега сте играли предимно на по-малки сцени, каквито са необходими за такъв тип представления като вашите. Не е ли по-добре да излезете пред по-малка аудитория, за да може по-лесно да общувате с публиката?

Ивайло: Да, така е, но ни трябват повече пари. Иначе най-хубаво за нас е да играем пред 15-20 души. И ако намерим тези, които да ни дават по 50-100 лв за билет ще го правим.

Това са цени за политици. Каните ли ги?

Петър: Не, караме ги да си купуват билети. Но досега не съм видял нито един политик на наши представления. Веднъж имаше, като че ли някакви известни хора.

Как се подготвяте за такъв вид представления. Ясно е, че почти всичко е импровизация, но все пак...

Ивайло: Тренираме заедно упражнения.

Петър: Имаме хореограф, правим авторска музика. Ивайло Рогозинов е хореографът, а Златин Цветков е композиторът. Дотук имаме три песни. Едната ни е авторска и е за зомбита.

Т.е. имате номера, които се повтарят...

Петър: Едната песен я изпълнихме вече два пъти, но поводът за нея беше да накараме хората да си купят билети. Между другото, не играем само за пари. Последното ни представление беше благотворителна кампания за зомбитата по случай Хелоуин. В началото искахме да събираме средства само за нас и бъдещите ни проекти, но като гледаме колко нуждаещи се има – променихме се. Така направихме представление за гладуващите зомбита. След това се оказа, че това е голям проблем, защото зомбитата учудващо бързо се умножиха и трябваше да ги екстрадираме. Та сега събираме пари и затова. Добре че е благотворителността. Хората се умиляват от подобни благородни каузи и идват да си купуват билети.

На какво се смеят българите?

Петър: На интелигентни неща. Не се смеят на глупости. Иначе всичко може да бъде смешно, ако бъде искрено.

След модерен театър...

Ивайло: Арена Армеец.

Петър: Това е залата на един политик и е най-голямото пространство, което може да имаме засега. Договорили сме се веднага след Цирк дьо Солей да сме ние. Разбрали сме се да не прибират сцената и да запазят обезопасяващата мрежа за нашата хореография.

Ще има ли огньове?

Ивайло: Да не издаваме, но ще има много неща, едно от които е кънки на лед. Абе ще е голямо шоу, невиждано досега в България.

Петър: Ако някой не знае, следващото ни представление е за подпомагане Асоциацията на невидимите лисици. На изчезване са, а по принцип най-голямата им концентрация е около Стара планина.

Какво правят тези лисици?

Петър: Ядат невидими пилета, но лошото е, че невидимите пилета никой не ги храни и те също почват да изчезват. А особено неприятен факт е, че зачестиха катастрофите с невидими лисици. Газят ги.

Затова сигурно мирише така из софийските улици?

Петър: Ако си спомняш ония горещи дни през лятото, в които доста вонеше – от това е било. Тогава се основа и асоциацията.

Ивайло: Както виждаш, винаги подкрепяме благородни каузи.

Има ли теми, които се повтарят в представленията ви. Какви са сюжетите?

Ивайло: Сюжетите идват от публиката. Най-изтърканата ни тема е за ловци.

На невидими лисици ли?

Ивайло: И на тях.

Кое е по-трудно - да се импровизира или да се участва в спектакъл с предварителен сценарий?

Петър: Лесно нема. Няма и скучни неща, има различни нагласи.