Великите нации – развити културно. У нас е обратното

Пират, но въоръжен не с кама, а с виолончело събира вниманието на децата в зала "България". Петър Кушлев умее да привлича погледите на хлапетата, особено когато умело им изпълнява едни от най-известните мелодии от киното, редувани с известни класически творби от Чайковски, Вивалди или Хайдн. (

Младият челист е част от творците на програма Фортисимо Фамилия. Заедно със Симфоничния оркестър на БНР и актрисата Стефания Колева разкриват пред най-малките красотата на класиката.

"Защото културата се възпитава", убеден е челистът, който също така както Dnes.bg писа, посещава и часовете по музика в различни училища. Челистът доказва, че класиката не остарява пред ученици в София и в по-малките градове. Оказва се, че многообразието от стилове, които може да изпълнява с виолончело – нямат край. (

Сред едни от най-нашумелите музиканти, които правят известни този инструмент, са четиримата челисти от Apocalyptica, които помним с незабравимите им кавъри на Metallica. Отново в духа на рока се изявяват и двамата музиканти от 2Сellos, които бяха през декември 2014 г. в България.

И Петър Кушлев обича да свири рок. Също така и... пиратски мелодии. В Зала "България" започва с една от най-известните, които децата са чували - от филмовата поредица "Карибски пирати". Свири като на игра. Децата усещат, когато вниманието към тях е искрено. Особено в училищата.

За съжаление бюджетът на културната програма намалява и броят на училищата е станал на половина – споделя музикантът. Все пак това се оказва един от малкото случаи, в които децата могат да се докоснат наживо до класическата музика и отделните инструменти.

"Няма по-голямо богатство от това нещо. Един учебник по музика не може да направи това, което истинският музикант прави като представя инструмента си", категоричен е Петър Кушлев.

Оказва се, че детската аудитория в малките градове е различна от тази в големите. В София също е различно.

"Има деца, които проявяват много внимание. Има и други, които не можеш да ги впечатлиш и на челна стойка да застанеш", разказва Петър Кушлев. Убеден е, че това се дължи както на родителите, така и на учителите.

"В малките градове ни гледат като паднали от Марс. На децата им е толкова интересно, все едно им се случва някакво страхотно чудо. Докато в София, имам чувството, че децата са малко по-разглезени от атракции и разнообразие, та го приемат като даденост", допълва той.

Спомня си, че в Дупница дори учителите се впечатлили изключително от участието му и споделили колко им липсва класическата музика.

"На всеки нормален човек му липсва изкуството, макар и понякога да не го усеща", убеден е младият музикант, който изучава виолончелото от 1-ви до 12-и клас при Даниела Черколова. После продължава в Музикалната Академия при професор Кръстев. Прави магистратура при Христо Танев.

Що се отнася до известната поговорка "Музикант къща не храни", Петър Кушлев е готов да я оспори.

"Всичко зависи от месеца, въпреки че е доста обидно хората на изкуството, които са посветили толкова години от живота си за да се усъвършенстват в даден инструмент, да получават заплати по-ниски от тези на чистачи без образование. Все пак няма лесен инструмент. За всеки трябва много труд, бачкане и талант", категоричен е той и заключава: "Всички велики нации преди всичко са развити културно. Останалото е след това. В България е обратното".

Това е и причината, поради която челистът се е изкушавал да замине в чужбина. В крайна сметка остава у нас.

"Надявам се да съм направил правилния избор. Щом тук съм се родил, значи тук и трябва да живея", завършва Петър Кушлев. А и музикантите често пътуват и благодарение на уменията си виждат от света предимно положителното.