Инатливост и интуиция – водещото за водещата Йоана Недева

Снимка: Личен архив

6 / 6

Магистър по финанси, кредитен анализатор, от 4 години репортер, а отскоро и водещ в националната телевизия България Он Ер. Всичко това е Йоана Недева – красивото лице с остър ум, което твърди, че работи хобито си. Но има и друго хоби – с верни приятели на  уейкборд.

Защо избрахте телевизията?
В интернет случайно се натъкнах на кадри от студиото на България Он Ер. Направих доста обстойно проучване. Оказа се телевизия, туко-що навършила 2 месеца със стилни и модерни визия и лого. Нейната бизнес насоченост, всъщност ми направи най-голямо впечатление. Тогава за първи път и телевизията по някакъв начин се появи в мислите ми. Вече бях завършила магистърската си степен ”Финанси и инвестиции” във Великобритания и силите ми бяха фокусирани върху това да намеря работата, която желая тук, у нас. Изпратих CV, имах късмет  и така, ето ме тук вече почти 4 години.

Какво ви дава и какво ви отнема професията?
Определено професията ми дава много. Най-вече това, че всеки работен ден е различен, динамичен и изпълнен с новости. Един ден съм в студиото и чета дневните новини, а на следващия ден работя по своя тема като репортер или съм изпратена екстремно в Народното събрание. Предвид икономическото ми образование, определено има какво да взема от сферата на журналистиката, за което разчитам и на добрия екип в България Он Ер. А какво ми отнема – за сега няма такова нещо. Може би това е доказателство, че харесвам това,  с което се занимавам.

Какви са най-големите заблуди, свързани с журналистиката?
Някои медии се опитват да заблудят, че са обективни, но всъщност не са. Също и когато някой журналист се опита да изглежда много информиран, а не е, произвежда заблуждаващи новини. 

Как се променят медиите у нас през годините?
Медиите стават все по-модерни, по-продуктивни и се стремят да създават по-конкурентни и различни проекти. И журналистите се стремят към по-специализирани профили и ресори, което ги прави и по-добре информирани и запознати в средата, което е основата на добрата журналистика.

Може ли да обясните до колко медиите влияят на обществото?
Те са основният ни източник на информация за всичко около нас. Показват ни какво се случва в света, ние няма как да сме навсякъде и да имаме информация от първа ръка. Това, от една страна, е добре – прави хората постоянно информирани, но, от друга, може би не чак толкова - прави ги и по-зависими от тях. А ако информацията е невярна или предадена по грешен начин, за да провокира общественото мнение в определена посока?! Не трябва да приемаме всичко за вярно или просто трябва да си изберем медия, на която имаме доверие.

Какви новини харесвате?
Харесвам позитивни новини, качествено поднесени и интересни.

Кой е най-големият ви коректор – близките или приятелите Ви?
Мисля, че мнението и на семейството, и на приятелите е много важно особено когато се отнася за определени ситуации, действия или планове. Обичам истината и ценя критиката – така че, когато съм приела съветите на близък човек, не си спомням да съм сгрешила. Има обаче и случаи, в които инатливостта ми е била необходима. Като цяло следвам интуицията си за нещата, а когато е необходимо – правя промени.

Разкажете интересна случка, свързана с работата Ви – нещо, което Ви е направило голямо впечатление?
Правят ми впечатление винаги хора или места, които съм избрала да включа в свой репортаж по тема, която ми е интересна. А интересни случки има всеки ден било в студиото, или на събитие. Това е динамиката, която е важна за мен. Ако нещо е динамично, винаги е интересно и винаги има по нещо непредвидено.

Ще споделя и една забавна случка от 1 януари тази година. Докато водех обедната емисия в 12 часа, трябваше да прочета новина, свързана с постъпилите за последното денонощие / 31 декември/ в болница "Пирогов". Вместо "постъпили в токсикология юноши с 1-2 промила алкохол в кръвта", аз съобщих: "Деца между 1-2 години с 2 промила алкохол в кръвта са постъпили в отделение токсикология". И чух как в апаратната всички избухнаха в смях. Но така е, случват се непредвидени ситуации. Камерата беше далеч, а аз в последния момент осъзнах, че не я виждам, но нямаше време за смяна.

Имате ли хобита и ако да – какви са те?
Да, карам уейкборд. Когато стане топло се събираме група приятели и се забавляваме по цял ден във водата - морето или язовира. Този спорт ме зарежда страшно много, а близостта с водата ме успокоява. А от тази зима смея да твърдя, че вече съм и скиор, така че добавям и това към зимните забавления. През другото време – разходки из гората, пътувания и пазаруване.

Какво обичате да правите с близките си хора?
Всичко. Обичам да правя всичко, което ми доставя удоволствие с най-близките си. Много ценя моментите, в които се виждам със семейството си, защото се случват все по- рядко. Те са на 400 км от тук и в повечето време, предвид заетостта ни, сме разделени.

Какво искате да ви се случи в професионален и личен план?
Разбира се, както всеки работещ и амбициозен човек, търся развитие. Знам, че е трудоемко и отнема време. Тепърва ми предстои придобиването на опит с воденето на новини и репортерството, после ако оцелея, мисля, че ще се опитам да реализирам индивидуален проект, за който имам идея и в момента, но както споменах - все още се чувствам "rabbit".

Какво пожелавате да се случи на България?
Пожелавам си страната ни да стане по-уредена. Определено, от както сме част от ЕС има доста подобрения, но като цяло чувствам, че тук хората предимно оцеляват, вместо да живеят нормално. Средата кара човек да мисли само за себе си, да бъде егоист. Безработицата и безпаричието, които са много по-сериозни проблеми, довършват картината. Давам като пример Лондон - много космополитен и в същото време много уреден. Хората там се чувстват добре, защото имат нормални условия и среда, в които живеят. Докато живях там забелязах още, че англичаните са много загрижени, услужливи и предпазливи, на Острова се чувствах сигурно. Като цяло британците мислят за общото благо. Така и всеки, който живее там се чувства много по-сигурен и мислите му са насочени повече към бъдещето, докато у нас както казах, повечето хора са задължени да мислят ден за ден, нямат сигурност.