У-лицата: Да оцелееш с детска количка в София

Булевард "Дондуков". Снимка: Красимира Хаджииванова

7 / 10

Красимира

Преди да стане майка, Красимира е регистрирала състоянието на инфраструктурата, но понеже разчита и на собствените си два крака, тя не й е създавала проблем. Всичко било преодолимо. Но откакто се появява синът й, още на второто излизане с бебешкия кош, тя вижда колко е абсурдно състоянието на тротоарите, т.нар. рампи и релси в подлези. Всичко това, накуп с прибавянето на невъзможността да ползва и по-голямата част от градския транспорт, я карат да започне всекидневна битка, за да стигне до нужната й дестинация, която уви не е далеч. Краси осъзнава, че незаинтересоваността на държавните институции е отказ на достъп - човек да ползва елементарни права за придвижване. След няколкомесечна борба с уличната настилка и дупките по нея, тя решава, че или ще напише нещо или ще снима репортаж.

 За борещите се да се придвижат от точка А до точка Б

Така се появява текстът й в нейния блог. В същото време вижда групата, направена от нейна позната – Елисавета Белобрадова, която е също доста активна в социалните мрежи. Така се включва и тя. Групата е съставена от няколко млади майки, които се борят за всичко онова, за което се борят хората с малки деца. И само в рамките на няколко дни избухва медийната истерия в групата. "У нас е рядкост да срещнеш човек в инвалидна количка, но не, защото няма, а защото му е нарушено правото да се придвижва свободно", отбелязва Красита, както й викат на галено. "На практика не му се дава никакъв шанс! Децата ни явно трябва да знаят, че всичко е непрестанна борба още от самото раждане. Гледа се надолу в земята, броят се дупките и неравностите одрусват живота им. Да не си правят илюзии от невръстна възраст!"

Държавата

Естествено от новосъздалата се група не очакват някой друг да им свърши работата и се свързват с държавните институции. "Сдобихме се с мнението на зам.-кмета по транспорта и инфраструктурата Любомир Христов, който обясни, че: "Реконструкцията на стара инфраструктура е почти невъзможна", каквото и да значи това. И че "вината е в частните строежи и в паркиралите по тротоарите автомобили". Само че това не е вярно, тъй като на много места няма частни строежи и паркирали автомобили, а просто инфраструктурни решения, направени от съответната община по райони".

Примерите са много. Сред тях е снимка, изпратена от майка в групата. Там се вижда как жената тъкмо се е зарадвала, че е преодоляла препятствието на тесен тротоар, заобикаляйки стълб, за да види, че на метър по-нататък има друг, поставен по средата на мястото за пешеходци, откъдето се оказва напълно невъзможно за преминаване с количка. Така "победата й" се е оказала кратка, наложило се да връща на заден ход.

По големи и важни улици, каквато е "Свети Наум" в Лозенец, освен, че тротоарът на места е нагънат до невъзможност да се пребориш с него, на места е толкова тесен, че количката трябва да се придвижва по оживената улица срещу насрещното движение, където освен засиления трафик, минават и няколко автобусни линии. Може би само, ако стане трагедия и някой прегази някого, ще се обърне внимание и ще се реши проблема, но до тогава държавните институции не правят нищо.

Докато ремонтират НДК, строителната фирма не си прави труда да сложи поне една дъска, за да могат хората с колички да се придвижват. "Може да продължим да си говорим и цял ден. Същият зам.-кмет обясни в един репортаж, че е наясно с проблема, тъй като и той има 10-месечно дете", обясни Красимира.

Идеята

Целта на групата е да инициира широка кампания по проблема, включваща консултации с юристи, публично разясняване на гражданите как и къде да подават сигнали при съществуващи нарушения и дори завеждане на съдебни дела за отказ от достъп до градски транспорт или в подлезите. В момента на сайта на Столичната община има възможност за подаване на жалба за конкретен тротоар. "Понякога проблемът е неописуем и не може да се опише в рамките на една жалба", обяснява Красимира, тъй като освен за дупки на съседния ъгъл, трябва да се подадат още 50 такива само за шахтите в същия район", допълва тя.

Ако някога някой спечели дело заради това, че му е отнето правото да мине отнякъде, то това ще е победа – отбелязва Красита и допълва, че държи общините да поемат ясни ангажименти кога ще бъде оправена съответната улица с точен срок, който да бъде спазен.

"Не искаме да влизаме в ролята на "Господари на ефира", поставяйки щампа: "обещано" – "спазено", но явно това е единственият начин нещата да се получават".

Тя подчерта, че новосформиралата им се група не е обвързана политически с никого и това не е тяхната цел. Но е важно съответните кметове по райони, които ще дойдат след изборите, да се ангажират с ясни срокове.

"Не вярваме на празните обещания за "общо подобряване на градската среда и пешеходната инфраструктура", държим да се поемат ясни ангажименти със срокове. Представям си го: до два месеца ще бъде оправен еди кой си тротоар, до месец ще бъде сложена адекватна рампа или асансьор на метростанцията на Сердика. Не може една от най-централните метростанции в София – европейски град, да няма адекватна рампа или асансьор. Как може такова нещо да не е проектирано, след като е създадена в последните месеци на 20-ти век с европейски средства! Може ли да сме малко по-предприемчиви и предвидливо да се правят нещата?"

Всъщност на метростанцията има релси, които обаче са сложени проформа. "Няма кой да си спусне детето и да рискува живота му, а за човек в неравностойно положение си е чисто самоубийство да си пусне количката от там. Уморително е да се бориш за това всеки ден. Не съм съгласна да се гледа на родителите като на хора без работа, решили да се борят сега за някаква кауза. Ние сме активни хора, много от нас, освен, че си гледат децата, и работят. Граждани сме на този град", настоява младата майка

Красимира е наясно, че майките с колички са малцинство. Децата порасват и хората забравят. Идват следващите, които се сблъскват със същия проблем. Примиряват се, и техните деца също порасват. Но още по-сложното е, че самите хора забравят, че са имали малки деца и не са толерантни. Спират автомобилите си, където им падне.

"Не бих лепила стикери по колите на такива шофьори, защото това е чужда собственост, но бих апелирала хората да влагат малко повече мисъл и да осъзнаят, че не са единствените в дадения град и ако има някъде поставен знак, то той сигурно има смисъл".

Направи си сам

Създаването на тази група и вдигнатият шум около нея отговарят на Красимира на въпроса колко много хората са способни да търпят и да трупат недоволството си. "В момента буквално ни заливат със снимки. Денонощно! Този проблем е тлеел в хората, но никой нищо не е предприемал. Малко ме изненадват и изявления в групата от хора, които явно не живеят в столицата. Те обясняваха: "Стига с тази София, елате да видите при нас какво е". Само че ние не сме държавен орган, не сме властимащи. Апелирам всеки да проявява гражданската си позиция и като иска нещо, да се обедини със съмишленици в своето населено място и заедно да дадат гласност на проблемите си. Стига сме чакали, сами трябва да променяме. Всеки от нас има възможност да се оплаче, ако нещо, на което има право, му е отказано", категорична е Красимира.