Аз съм аз

Андрей Баташов е секс-символ за няколко поколения, но не и за моето. Но пък е приятен и забавен. Особено в представленията които играе – когато е съблечен и танцуващ. Защото голотата, както се разбрахме, е чудесен начин да си истински пред другите.

И ако съдя по досегашните неща на Андрей Баташов, той е много истински.

Затова когато чух, че предстои премиера на "360°" (Продължение на култовия "Ритъм" с реални шансове да бъде също така култов), веднага се обадих на точните места и си уговорихме среща.

Заредена с откровена симпатия и ясен спомен за насладата, която ме тресеше последния път на танцовия спектакъл на Андрей, влязох с взлом зад сцената. В точното време – защото сгащих почти по гащи четиримата актьори, които играят в "360°". Това не беше за изпускане ( с риск да стане рекалено двусмислено, говоря за гледката). Запознахме се и те ме почерпиха кока кола. Какво друго да искаш освен едно friendly - интервю...

Kак ставаш?

С усмивка.

А как лягаш?

С надежда.

Със или без захар?

Не пия кафе.

Какво четеш в тоалетната?

Не чета в тоалетната.

С коя глава мислиш?

С тази, с която се мисли.

Какво разхождаш?

Доброто си настроение.

Кой наби последно?

Не съм от тези, които се бият.

Кога не искаш да се събуждаш?

Когато няма смисъл.

Къде и какво би си имплантирал?

Нищо и никъде.

Какво ти казват гласовете?

В повечето случаи слушам вътрешния си глас и шестото си чувство. Което не ме лъже. Слушам и гласовете на хората, които ме обичат. Те ми казват нещата, които ме правят да съм точен.

Какво би направил, ако си всемогъщ?

Бих направил така, че да има повече усмивки по човешките лица.

Кога те гони безсъние?

Когато съм много натоварен.

Коя е най-мръсната дума?

Може би тази, която най-много обижда.

Кога си доволен?

Когато знам, че съм си свършил работата.

А задоволен?

Не съм задоволен.

Самодостатъчен ли си си?

Не, аз имам нужда от хората.