Забавление със смъртта, бремеността и яйчниците

Сестрински скандал тази неделя. На крачка от неизбежния край на обективното съществуване –  смъртта, която очаква майка им. Премиерата на представлението "Схватки" от Катрин Нейз е в Младежкия театър "Николай Бинев“ от 19 часа.

Режисьор на "Схватки“ е младият Петър Денчев.Той е роден през 1986 г. във Варна. С книгата си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” спечели конкурса за нов български роман „Развитие” за 2007 г.

Малко по-късно се появява и новелата „Проста история”, която е публикувана в сборника „Новелови награди 2007” на издателство Сиела.

В момента учи театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Режисьор е на спектакъла „Смъртта и Дяволът” от Франк Ведекинд в Младежкия театър.

Това е второто интервю на Петър Денчев пред Dnes.bg. В първото говорихме за женската плът, направена за целуване. Ред е на женските скандали:

Катрин Нейз? В България няма нито една постановка по нейни текстове...

Абсолютно непознато име. Дори сега, с финалните репетиции на представлението, ние не знаем нищо за нея. Преди около година, когато се ровех в библиотеката на Съюза на артистите, попаднах на пиесата, копирана от страниците на списание "Театрален бюлетин".

В интерес на истината, пиесата не ми хареса, когато я прочетох такава каквато е - написана мелодраматично и мислена за битов реалистичен театър, но самата тема ме привлече. Смъртта е явлението, пред които всички ние сме изправени. И нашите организми вървят единствено в тази посока. Преодоляването на това. Подреждането на личността - това са нещата, които ме вълнуваха. Затова обработих пиесата такава, каквато я виждах аз. Така че, този спектакъл е изграден върху моята сценична редакция на текста.

А преди смъртта – истерия?

Конфликтът между тях до голяма степен се съдържа в тяхната биография - едната, тръгнала от дома, избягала и решила да търси щастието с един мъж, който я е превърнал просто в майка на общите им деца; другата е останала с майка си и собствения си съпруг, от когото крие, че всъщност неговата сперма е причината да нямат деца и самата тя ходи на процедури за лечение на стерилитет.

Двете са противопоставени и на базата на женската им осъщественост - едната е родила деца, а другата се самоизяжда заради ситуцията със стерилния съпруг. Умиращата майка катализира тяхното цинично и крайно поведение, оголва взамиотношенията им. Така те започват едно състезание в това, кое е по-добрата сестра в очите на майка им.

Как двете актриси издържаха на невротизма в текста, овладяха ли го или им беше трудно?

Справиха се постепенно, за тях беше трудно и натоварващо. Те са все още студентки - Албена Григорова и Лиляна Шомова от актьорския клас на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. В личния си живот те са далеч от проблемите на героините - нито са майки, нито имат семеен живот в смисъла, в който пиесата го предлага.

За тях беше трудно да влязат в проблемите, но пък резултатът, който постигнаха, е наистина много добър. И едно от достойнствата им е, че не се спряха пред тези проблеми, че не се опитаха да ги маскират актьорски или да лъжат публиката. Те вече дори се забавляват с темата за смъртта, бремеността, яйчниците и така нататък...

А ще ти говорят ли след премиерата?

Ако имат сили...

Това ли е най-трудната пиеса, с която си се захващал?

Не. "Твар" от Фердинад Брукнер беше много сложна и мъчителна работа, едно упражнение по режисура в академията. "Смъртта и Дяволът" от Франк Ведекинд беше едно от най-сериозните предизвикателства, избрах да правя тази пиеса във втори курс.

След това се превърна в представление, което се играе вече втори сезон в афиша на Младежки театър "Николай Бинев", спечели почетен знак от Фестивала "Славия" в Белград. Така че "Схватки" беше по-леко като работа, но не и от актьорска гледна точка.