Неприлични

Първият роман, написан от Ивайло Борисов се оказа неприличен. Или поне така авторът вижда името му -  "01. Неприличен роман".

Самата книга разказва обикновена история на млад човек, чиято "грешка" е, че се ражда на "грешното място". Целта му е да избяга от тази постсоц действителност. Успява ли, вижте как вижда нещата Ивайло.

Абе, ти откъде се извъди такъв хейтър?

Ха, това наистина ли е първият въпрос? Направо ме заби, ама ще отговоря де, какво да правя. Не съм хейтър, защо да съм хейтър? Само хората, които не ме познават, могат да си помислят подобна глупост, хаха.

А тези, които те познават, какво си мислят?

Ами те си ме харесват и обичат, защото ме знаят в друга светлина, която очевидно няма нищо общо с това... Знаеш ли, само майка ми ме затапи по-зле.

Защо?

Ами, защото явно не е очаквала, че доброто възпитание, което са ми дали, може да се изроди в такива остри псувни и профания и й дойде тежичко.

Обади се да поиска прошка за провала си като майка. Което ми дойде малко в повече.

А тя прототип на майката на Бене ли е?

От части да.

А не мислиш ли че това е типично за всеки млад и по-разсъдлив човек в България?

Това е малко противоречиво - хем разсъдлив, хем станал профан... Но пък от друга страна ако приемем, че аз съм все още с всичкия си и съм едновременно с това профанизиран, то има логика.

Но, хората като цяло не обичат използващите профански език. Забелязал съм го и дори по едно време дълго се опитвах някак да замаскирам с други думи идващото ми отвътре "***".

Та накрая стана чудо - започнах да говоря като шизофреничен академик с кофти второ аз.

Вижте още