Кристи Пую оглявава журито на 21-ия София Филм Фест

Кристи Пую, основоположник  на новата вълна в румънското кино, ще бъде президент на международното жури на 21-ия София Филм Фест.

Режисьорът лично ще представи най-новия си филм "Сиераневада". Публиката ще може да гледа и култовите "Смъртта на г-н Лазареску" и "Аврора".

"Сиераневада" е трагикомична история, в която политиката се преплита с динамичните връзки в едно семейство. Филмът привлече вниманието на публиката и специалистите в Основния конкурс в Кан 2016, получи наградите за най-добър филм и най-добър режисьор от Чикаго 2016, приза за най-добър сценарий от International Cinephile Sociaty Awards, както и наградата за най-добра операторска работа от фестивала в Минск 2016.

Само три дни след терористичното нападение в редакцията на френския седмичник "Шарли Ебдо" и 40 дни след смъртта на баща си, четиридесетгодишният лекар Лари (Мими Бранеску) е принуден да прекара съботата със семейството си по нерадостен повод – панахида. Но събирането не протича според очакванията – Лари трябва да се изправи пред страховете си от миналото и да осмисли своята роля в семейството, откривайки, че няма желание да сподели с другите личната си версия за истината... А докато роднините спорят за какво ли не, зрителят остава с убеждението, че Румъния прилича на едно голямо, разпадащо се семейство...

Кристи Пую е роден в Букурещ през 1967 година, учи рисуване във Висшето училище по визуални изкуства в Женева. По време на следването си прави няколко късометражни и документални филма, а след завръщането си в Румъния продължава да рисува, като снима и първия си филм – "Стока и мангизи" (2001), последван от късометражния "Цигари и пакет кафе", отличен със "Златна мечка" в категорията си на Берлинале 2004.

"Киното е лаборатория. Киното е наука. Има много общи неща в работата на създателите на кино и учените - кинотворците използват филмите като средство, по същия начин, както учените използват инструментите. Те задават въпроси за човешкото съществуване, за природата на хората и за света. Камерата се превръща в антропологичен инструмент. За да правиш филми, трябва да притежаваш собствен стил - следваш пътя си, и колкото повече напредваш, толкова по-сложно става всичко. Ако това не беше така, киното нямаше да ме интересува...", обяснява той.