Изгубено интервю разкри истинското име на Банкси?

Анонимността е в центъра на митологията около неуловимия уличен артист Банкси. Но непредпазливо той може и да е разкрил името си в интервю, което е било изгубено... Досега.

Записано за първи път през 2003 г., интервюто беше пуснато във вторник като бонус епизод от подкаст поредицата на BBC "The Banksy Story".

Когато бившият кореспондент на BBC по изкуствата Найджъл Ренч попита Банкси дали името му е "Робърт Банкс", както съобщава вестник Independent по това време, художникът отговоря: "Роби".

Ренч сподели архивното интервю с водещия на подкаста Джеймс Пийк - самопризнал се "супер фен" на творчеството на Банкси, след като чу поредицата от 10 епизода, която описа възхода на художника и включваше непотвърден запис на гласа му от възстановено интервю от 2005 г. с Националното обществено радио на САЩ (NPR).

Въпреки това, всичко може да не е така, както изглежда, както често се случва с Банкси – художник, известен със своя сатиричен хумор, подривни методи и антиавторитетни теми.

"Научаваме име", казва Пийк пред CNN във вторник. "Правилното име ли е? Хитра шега ли е?"

Той намеква, че име като Роби Банкс може да бъде добра игра на думи.

Защитен от своята анонимност, отличителното изкуство на графитите на Банкси се появи по целия свят, дори по стените на бомбардирани сгради в Украйна, върху тениски в подкрепа на протестиращите, изправени пред съд за събарянето на статуята на търговеца на роби Едуард Колстън по време на протестите на Black Lives Matter през 2020 г. в Англия и в Париж, подчертавайки мигрантската криза в Европа през 2018 г.

Неговото шоу от 2003 г., което стартира малко след интервюто му с Ренч, включва полицейски микробуси с графити, изображение на Уинстън Чърчил с тревен мохикан и селскостопански животни, изрисувани със сините карирани шарки на столичната полиция.

Банкси говори за тези политически теми в рамките на работата си с Ренч, разкривайки "ядрото" на ранните си идеи, преди да се превърне в глобална икона. Той разглежда предимствата на използването на графити като средство за създаване на изкуство, казва Пийк.

"Ако сте човек, който прави изкуство, което се продава за смешни суми пари и имате тази… администрация около вас, често съм се чудил колко чисти можете да бъдете в намеренията и изкуството ви", добавя Пийк. "И това, което ме поразява, докато слушам това интервю, е всичко, което присъства и е правилно… почти сякаш е взел решение за… за какво е неговото изкуство и средствата за ангажиране с него."

Политика, вандализъм и анархия

Въпреки тези политически теми, които са белязали работата му от самото начало, Банкси казва на Ренч през 2003 г., че не се смята за "толкова политически настроен".

Той добавя: "Ако мислите за нещо за живота си за повече от секунда, тогава трябва да разберете, че обувките, които носите, са направени от някой, който получава жалки пари, а кафето, което пиете, означава някой, някъде в света е бил прецакан."

Говорейки за вандализма и неговия подход към изкуството, Банкси казва. "Вандализмът е по-бърз начин да изразите мнението си. За мен златната цел наистина е... отнема ви по-малко време, за да я постигнете, отколкото е необходимо на хората да я разгледат", добави той.

Запитан дали изложбата му е за анархизма, Банкси отговаря на Ренч: "Интересувам се от несправедливостта. Кой има право да съди някой друг? Ако някога сте се осквернявали от съдебната система, тогава това ви прави много скептични по отношение на всичко, така че предполагам, че обичам малко да го обръщам с главата надолу... Искам да разбера кои наистина са добрите момчета."

Слушането на архивното интервю само е увеличило възхищението му от Банкси, казва Пийк. Възхищение, което е израснало от осъзнаването на артистичния "блясък", но също и от "топлите и човешки, мили, прогресивни и либерални… чувства", които го подкрепят.