Истории от Севера

Отново чудати образи и изпаднали в нервни кризи персонажи ще разкриват нескучната и дори иронична страна на самотата. Историите са част от третото издание на фестивала за северноевропейско кино от Скандинавия и Прибалтика.

Форумът ще стартира на 7-ми април в Дом на киното. В рамките на 11 дни в „Дома на киното“, „Евро синема“, „Червената къща“ и “Dada Cultural Bar” зрителите ще могат да видят специално подбрани филми от Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Литва, а за пръв път в рамките на фестивала ще бъдат показани заглавия от Латвия и Исландия.

Началото е с датския филм "Малкият войник", номиниран за „Златна мечка” и получил наградата на екуменическото жури на фестивала в Берлин.

Следващо предложение е норвежкият филм на младия режисьор Ерик Попе "Мътни води". Историята е за майка, която губи детето си, млад мъж, който става убиец, и за опитите им да се помирят с миналото си и собствената си съдба. Налага им се да приемат личностите, в които са се превърнали и в същото време да открият нов път към любовта. Попе е известен в България с предишния си филм "Хавай, Осло", който е най-успешното норвежко заглавие за 2004-та.

Друго интересно заглавие от феста е "Север" на дебютанта Руне Денстад Лангло. Продукцията е с награди за най-добър филм от фестивала в Трансилвания, на ФИПРЕССИ от Берлинале и за дебют от Трайбека и се очертава като най-успешния норвежки филм за 2009-та.

Разказва за ски състезателя Йомар, който след като изживява нервна криза, се изолира в самотно съществуване като охрана на ски парк. Когато научава, че май е станал баща, се впуска в странно и поетично пътуване през Норвегия с моторна шейна. По пътя си среща други объркани души, които заедно ще му покажат по-светлата страна на живота.

"Другарят Педерсен" е непоказваният в България филм от 2006-та на Ханс Петер Моланд, който публиката заобича покрай топлите човешки истории Абърдийн и Донякъде нежен (от програмата на последния София Филм Фест).

През 1968 г. младият Кнут Педерсен пристига в градчето Ларвик, мечтаейки за буржоазен живот. Но вълненията му съвсем скоро го отвеждат при съблазнителната марксистко-ленинска партия ПСР и красивата Нина, която успява да го убеди, че тази абсурдна и утопична идея изглежда постижима.

Тук Моланд подхожда с ирония и носталгия към разобличена вече тоталитарна система, като я превръща в пародия на самата себе си и напълно заслужава наградата за режисура от фестивала в Монреал.

С типичен скандинавски хумор е наситена комедията "Повечето хора живеят в Китай", режисирана от дузина млади режисьори. Сюжетът се върти около собственика на бензиностанция Ласе, който прекарва свободното си време във възстановяване на стария си самолет и мечтае да полети.

Твърде зает с ремонта, той почти не забелязва странните случки в района на бензиностанцията си: крава изяжда мобилен телефон, лесбийска двойка губи детето си, сляпо момиче продава съмнителни лотарийни билети заедно с брат си, човек взима нагъл млад стопаджия, три момичета с двигателни проблеми получат помощ от мъж в пижама.

Всяка от ситуациите пародира явно или дискретно политическите партии, които участват в Норвежкия парламент, но дори и да не е запознат с обстановката в страната, зрителят има достатъчно поводи да се залива от смях. Не случайно филмът има награди на ФИПРЕССИ и за новаторстово на името на Райнер Вернер Фасбиндер от фестивала в Манхайм-Хайделберг.

Двата финландски филми в програмата са семейната драма "Разбито семейство" на режисьора Алекси Салменпара, когото зрителите помнят с предишния му филм "Мъжка работа" от първото издание на фестивала, и трогателната история "Писма до отец Якоб" с куп награди, сред които от фестивалите в Кайро, Манхайм-Хайделберг и Палм Спрингс.

Първият се върти около мъчителен развод, след който бащата се заема с възпитанието на сина си, докато майката взима попечителство над дъщеря си. Шестнадесет години по-късно майката умира и брат и сестра се срещнат отново. Братът се влюбва в сестрата и се бунтува срещу баща си, който подхожда незряло към ситуацията. Изключително аналитичен по отношение на семейните катаклизми, Разбито семейство неслучайно е бил в официалните селекции на престижните форуми в Берлин, Карлови Вари и Дърбан.

"Писма до отец Якоб" разказва за Лейла, затворничка с доживотна присъда, която току-що е била помилвана. След като излиза от затвора, й предлагат работа в един усамотен дом на енорийски свещеник, където се премества против волята си. Досега Лейла се е грижила единствено за себе си и изпитва противоречиви чувства, когато й се налага да работи като личен асистент на Якоб – слепият пастор, който живее в дома.

"Това, което никой не знае" е психологически трилър на един от Догма режисьорите - Сьорен Краг Якобсен. Когато сестрата на Томас умира в катастрофа, той открива, че смъртта й може би е свързана с работата на починалия им баща във военното разузнаване.

След като се впуска в разследване, скоро открива че той и семейството му са под наблюдение от неизвестна група хора. Якобсен е известен с филма Последната песен на Мифуне, който е сред програмните заглавия на датската Догма.

Изключително любопитен е сценаристкият проект на Ларс фон Триер Съзряването на Ерик Ницше, заснет съвместно с режисьора Якоб Туесен. Разказва за интелигентния, но в много отношения неопитен и срамежлив младеж Ерик Ницше, който иска да стане режисьор.

В края на 1970 г. Ерик е приет да учи в Датското филмово училище, за да попадне в света на безполезни преподаватели, странни състуденти и неписани вътрешни правила. По всяка вероятност главният герой е алтер егото на самия Триер, чието желание е да си отмъсти за травмите, които му е нанесло кинообразованието.

Сред най-новите литовски филми организаторите се спират на романтичното роуд муви "Къси светлини" на режисьора Игнас Мискинис, селектиран в официалните програми на фестивалите във Варшава, Карлови Вари и Пусан. Това е филм за приятелството, в който се заформя любовен триъгълник между двама мъже и една жена по време на ритуално нощно каране. Студеното градско пространство е трансформирано и заредено с ентусиазъм, за да донесе на триото надеждата, от която така отчаяно се нуждае.

Фестът продължава до 17 април.