Да популяризираш некомерсиално кино

Как живеят хората от африканските и азиатски страни, за какво тъгуват, какви са мечтите им, можем да надникнем в един от малкото фестивали у нас за независимо кино „Цветята на Корана”. От 17 януари в Дом на киното, Червената къща, Евро синема и Dada Cultural Bar се случва неговото четвърто издание. Какво още можем да видим до края на събитието на 9 февруари, ни разказват неговите организатори Здравко Григоров и Ангел Хаджийски.

За четвърти път организирате фестивала за африканско и азиатско кино. Ясно е, че такива продукции едва ли бихме могли да видим, ако не е това събитие и все пак не е ли много трудно да се организира фест за некомерсиално кино?

В началото беше много трудно, преди първото издание на фестивала имахме проблем със селекцията на филмите. Никой не вярваше, че такова събитие ще има успех в България и затова ни отне много време, за да убедим някои от световните разпространители да ни предоставят правата за прожектиране на филмите. Сега вече фестивалът става все по-популярен и нямаме такъв проблем. За тазгодишното издание сме селектирали 20 филма от над 60 заглавия.

Колко време ви е необходимо за да подготвите едно издание на такъв форум?

В момента, в който се финализира програмата за фестивала, започваме да търсим филми за следващото издание. Обикновено до края на лятото действаме по-лежерно и в началото на есента вече ударно се заемаме с програмата.

Остава да видим още 10-тина дни от програмата на "Цветята на Корана". Какво ви е впечатлението от това издание – по-силно, по-известно ли събитие става то и успя ли да си събере вече своя публика?

Тази година зрителите са много повече от всички досегашни издания. Често свършват билетите, правят се извънредни прожекции, фестивалната атмосфера се усеща. Фестивалът става все по-популярен и набира все повече зрители, след София филмите ще бъдат показани и в Бургас, Пловдив, Варна, Шумен. Прожекциите извън София също се радват на голям интерес.

Какви са акцентите от тази година?

Истанбул е градът около който се заформя културен акцент тази година. Показваме три документални филма свързани с живота там – „Пресечна точка: Истанбул” на немеца Михаел Хел, „Истории от Бейоглу” на британката Аманда Бърел и „Истанбул на пълна скорост” на местната Аслъхан Юналдъ. Съвсем умишлено сме избрали режисьорите на филмите да са от различни националности, за да може да се види лицето на града както през очите на местните, така и през погледа на чужденците. Във фоайето на Дома на киното е разположена изложбата с фотографии на Катя Табакова „Визуални цитати – Истанбул”, която представя един различен Истанбул, далеч от този, който сме свикнали да виждаме в туристическите брошури.

Кои са вашите фаворити?

Въпросът, на който винаги избягваме да отговаряме. Все пак ние сме селектирали тези филми и всеки един от тях с нещо ни е впечатлил, за да го включим в програмата на фестивала. Много бяхме изненадани от иранската комедия „Моля, не ни безпокойте”. За първи път показваме ирански филм в този жанр и наистина успяхме да се разсмеем, както и голяма част от зрителите в салона. Има много силни турски филми на фестивала, които изцяло се различават от телевизионните сериали - „Празнина”, „Интернационалът” и „11 без 10”.

Смятате ли да развивате това събитие, примерно в някой от по-следващите издания да има и гости – режисьори на някои от филмите?

Гости ще има още на следващото издание. Тази година в рамките на фестивала ще пристигне иранската група „Масневи”, която ще изнесе два концерта – на 7 февруари в София и на 11 февруари в Пловдив.

Показвате живота от тези страни, самите вие кои от тях сте посещавали?

В началото на миналата година бяхме гости на кинофестивала Фаджр в Техеран, където подбрахме голяма част от иранските филми, които са включени в програмата на „Цветята на Корана” тази година. Често ходим до Турция. Много ни харесва в Мароко. Преди 2 години ходихме във филмовите студия в Уарзазате, високо в Атласките планини. Тази година имаме един марокански филм, който е заснет там – „В очакване на Пазолини”. Много е приятно да видиш на екрана места, на които и ти си бил. Припомнихме си и как е в Александрия. Филмът „Микрофонът” представя ъндърграунд живота там. Този филм също се приема много добре от зрителите у нас. Хората обичат да виждат места, за които не са подозирали, че съществуват. Ходили сме и в Сирия, Ливан, Йордания…

Може ли да се каже, че историите от филмите са достоверни и от тях можем да си направим реална картинка от истинския живот в тези страни?

Много често киното представя някои черти, които на пръв поглед убягват на чужденците, когато посещават дадена държава. Много често киното показва и традиции, които няма как един турист да види. Във фестивала тази година е включен иранския филм „Бучка захар”, които детайлно показва как се организира традиционна иранска сватба. Разбира се, понякога филмите имат и обратен ефект, показват живота в прекалено положителен аспект, но ние се опитваме да ограничаваме присъствието на такива продукции в програмата. Важно е показаното на екрана да е максимално близко до действителния живот на хората.

Голяма част от режисьорите на тези филми са имена, признати в световното кино. Какви са тенденциите в световен мащаб? Ценят ли се тези продукции на големите и признати кинофестивали?

В повечето случаи филмите, които показваме на българските зрители са отличени на големи кинофоруми. Много е важно да знаем, че филмът е бил приет добре и от зрителите извън страната, в която е произведен. Историите, които засягат строго локални проблеми, в повечето случаи остават неразбрани от зрителите в чужбина. Сред петте претендента за чуждоезичен „Оскар” тази година има ирански филм – „Надер и Симин: Раздялата”. Същият филм взе и наградата „Златен глобус”, както и още десетки призове. През последните години в категорията за чуждоезичен Оскар намират място филми от Алжир, Палестина и Иран. Ирански режисьори са печелили „Златна палма”, „Златна мечка” и „Златен лъв” – наградите на трите най-престижни филмови фестивала в Кан, Берлин и Венеция, така че филмите от Близкия Изток и Северна Африка често попадат сред селекциите на световните кинофестивали.