Киното след Берлинале

Три филма пристигат за 16-ия София Филм Фест непосредствено след участие на Берлинале’12.

Това са „Парад” (реж. Сърджан Драгоевич), „Испания” (реж. Аня Соломоновиц) и „Анонимен” (реж. Роланд Емерих).

Първият разказва за бивш сръбски четник, който набира ентусиасти сред някогашните си врагове от Хърватия, Босна и Косово, за да охраняват гей парад. Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо, сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от човека, който подготвя и тяхната сватба. Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува из Хърватия, за да наеме за партньор в охраната свой съперник от войната. Пътешествието ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове.

Киноисторията включва кадри от насилието през 2010 г., когато десни екстремисти прекъснаха гей парада в Белград. Тогава бяха ранени над 100 полицаи.

Австрийският филм „Испания“ на младата Аня Соломоновиц идва на София Филм Фест веднага след успешното си представяне в секция „Форум“ на току- що приключилото Берлинале. Филмът разказва 4 истории на хора търсещи своето щастие: чужденец, ненадейно блокиран в Австрия, който опитва всичко, за да стигне до първоначалната си дестинация – Испания; реставраторка, която е в конфликт с бившия си съпруг; съпругът, полицейски служител, който наднича в личния живот на смесени семейни двойки; и пристрастен към хазарта мъж, търсещ помощ от съмнителна финансова институция.

Тези четири истории, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, разказват за настоящето, за тук и сега, когато на дневен ред е трафикът на хора, но също и строгите имиграционни закони, и пристрастяването към хазарта, дълговете и кризисните бизнес сделки от всякакъв вид.

Аня Соломоновиц умело използва цветовете, за да ни покаже, че не всичко е толкова реално – повечето кадри са заснети в кафяви, жълти и червени тонове, всичко сякаш се къпе в златна светлина. Но божественото сияние е измамно – точно толкова, колкото и златният воал, който обгръща двама влюбени и бързо изчезва заедно с любовта...

Въпреки че „Испания“ е австрийски филм, той има български копродуцент, в лицето на Димтър Гочев. Друга любопитна подробност е, че в сценария също има пръст българин – Димитър Динев, който участва в написването му заедно с Аня Соломоновиц.

Дали Шекспир наистина е написал всичките пиеси, достигнали до наши дни, или те са дело на Едуард де Виър, 17-ия граф на Оксфорд? Звучи като тема за дипломна дисертация. Но не! Това е основната тема в „Анонимен” – най-новият епичен филм на Роланд Емерих, режисьора, който обича взривовете и края на света („Денят на независимостта”, „След утрешния ден”).

Спорът за авторството на Шекспировите пиеси е стар, поне от средата на XIX век. Стара е и основната идея, че действителният автор на пиесите е бил графът на Оксфорд, Едуард де Виър. Има и такива, които вярват, че това е бил драматургът Кристофър Марлоу или дори самата кралица Елизабет I. Филмът на Емерих обаче стига по-далеч, като поставя историята на Шекспир в политически контекст с борбата за наследяването на трона, за която пиесите са като пропаганда.