И България може да е страна с неограничени възможности

С неговите персонажи расте не едно поколение. Цял свят познава Кравата и Пилето, Джони Браво, Декстър, излъчвани по Cartoon network, а преди доста повече години, само на българска територия родителите на днешните деца се умиляваха от приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко, публикувани в списание Дъга.
Румен Петков ( да не се бърка с бившия вътрешен министър) е носител и на „Златна палма“ в Кан, който от доста години живее в Лос Анджелис. Успяхме да си поговорим с него в момент, когато се е прибрал в България, за да води майсторски клас на тема „Как се прави холувидска анимация“ пред млади художници в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

И как се прави холивудска анимация?

Тук съм не толкова да покажа как се прави холивудска анимация, колкото да помогна на младите, които са избрали да се занимават с този бизнес в България. Моите впечатления, поне от миналата година са, че всички млади аниматори нямат продуценти, които да им разпространяват филмите. Жалко е, защото проектите са добри, а потъват. Струва ми се, че би трябвало опитът от българските игрални сериали, които вървят по телевизиите, да включват вече и анимацията. Страната ни има голям потенциал за това. А и въпросът как се прави анимация в Холивуд всъщност показва единствения начин как се прави индустриално анимационно кино. Такова, което може да присъства на големия и малкия екран.

Защо наистина нямаме анимационни сериали или анимация за деца?

Това, което прави Национален Филмов Център, е да помага на отделни проекти, които са на независими режисьори. Тези проекти са предназначени да се пращат по фестивали, където да се показва колко велика е българската анимация, което е малко социалистически обичай. Никой не се интересува след това какво се случва с филмите. Дори не съм чувал след това да се помага тази анимация да стигне до телевизионния екран и оттам - до децата. Подобно поведение ми се струва погрешно. Още повече филмовият център помага не на младите хора, които имат потенциал да завладеят бъдещето на анимацията, а избира проекти на вече утвърдени, известни имена. Това е грешна политика - да залагаш на имена от миналото. Бъдещето е на тези млади, които ще се опитат да продадат себе си не по света, а в България. И трябва да има възможност анимацията да се развива.

Познаваме ви като бащата на Чоко и Боко. Липсват ли ви тези герои и бихте ли се върнали отново към тях?

Аз съм само единият от бащите. По принцип неговите родители са двамата сценаристи – Йожи Перец, който е жив, и Борис Ангелов, който вече не е сред нас. Аз съм автор на типажа на Чоко и Боко, както и режисьор на сериалите и художник-постановчик. Тези  герои стоят толкова назад в миналото, въпреки че би могло някой да ги продължи, защото те имат потенциал. Това, което си говорим на майсторския клас, който водя, е, че в проектите, които показват младите, липсва концепция за филмите и нямат мотивация на характерите. Плюсът при Чоко и Боко бе, че характерите имат мотивация -  копие на Том и Джери. Те имаха потенциал да бъдат герои от много добър сериал. Но ние навремето го правихме почти аматьорски. Преди никой не мислеше да се правят проектите, както трябва, за да се завладява пазарът, както се прави в Холивуд. Повечето хора у нас, като чуят Холивуд, имат особено мнение. Често си казват – оставете тези боклуци! Истината е, че цял свят гледа Cartoon Network, а това означава, че продукциите са успешни.

Вие работите именно в Cartoon Network и сте част от Декстър, Джони Браво, Кравата и Пилето...

Да, колкото и суетно да звучи, ми става много приятно, като се срещам с хора по света, които ме знаят като част от тези герои. Това са чудесни сериали с техните плюсове и минуси, като всеки продукт. Но те са в света на зрителите и имат потенциал. Ако не са успешни, веднага се свалят. При нас се снима на сезон. Той се състои от 13 филма, всеки от който е 22 минути. Останалото е рекламно време до 30-минутен блок. И ако един сезон не е успешен, веднага свършва.

Дядо сте. Внуците ви гледат ли анимационните филми, над които сте работили?

Гледат. Големият, който е на 4 години и половина и вече има Ipad, гледа само анимация. Интересното е, че тази анимация, която се прави в Холивуд, дори да е отпреди 20 години, още стои на пазара. Качеството на работата е на такова ниво, че всичко остава. Сега сред децата са много популярни куклени филми, които на времето у нас бяха презирани от българските интелектуалци с високи изисквания за изкуството. И аз имам доста куклени филми, но ги смятаха за втора категория. Децата сега гледат тези истории за пожарникари, спасители на пиленца, пощаджии и всичко това се превръща в техен свят. В България има много отворено място за развитие и това, което се опитвам да направя с тези чудесни млади хора, е да ги накарам да снимат тук. Не от патриотизъм, а защото в България има потенциал да се случва това нещо и оттук младите автори да тръгват по света.

Какво е мнението ви за новите технологии в анимацията?

В началото бях скептичен. Напоследък от всичко, което гледам, ми се струва, че няма връщане назад към двуизмерната система, тъй като 3D технологията позволява максимално използване на пространството. По-силно е въздействието на пълния образ заради светлината и обема, който героите имат. Също така движението на дълбочина е със 100 пъти по-големи възможности, колкото ако е само в една плоскост. Нормалната двуизмерна анимация вече ми се струва плоска.

Говорите ли с колегите си в България за тези неща и те на същото мнение ли са като вас?

Повечето от моите колеги са или някъде в чужбина, или имат магазинчета и ресторанчета. Тези, които останаха, са много далеч от анимацията. Единствено се виждам със "Златния Кукер" - Надежда Славова (директор на фестивала бел. ред.) и всъщност съм тук, защото тя ме покани. Моите колеги са от едно поколение, което си е отишло.

Вие точно и затова заминавате преди години...

Случи се нещо много драматично тогава. Слава Богу, че стана тази промяна, защото България нямаше накъде да върви. Но истината е, че киното преди беше финансирано от държавата. И всички ние, които имахме известна свобода да правим това, което искаме, имахме възможност за това. В един момент, когато държавата спря да дава пари, трябваше или да спрем да работим, или да се опитаме да сме бизнесмени, търговци, да отваряме кръчми, което за мен бе невъзможно. Аз и някои други колеги, които ни знаеха по света, имахме възможност да тръгнем. Но например човек като Доньо Донев не искаше да излиза. Той беше възрастен вече и се бе посветил на карикатурата. Аз нямаше какво да правя тук. Взех децата си и им потърсих място, където да ги нахраня. Много е просто всичко.

Прибирате ли се често в България?

Идвам си често, тази година дори за втори път. Човек, когато достигне една възраст, в която гледа да не е толкова зает, се връща в носталгията си към младостта. Това не е моя мисъл. Говорим за носталгия към младостта и приятелите. Обичам да се връщам в България.

Променена ли ви се струва?

България не е променена. Тя се променя. Не мога да я сравня с това, което е била преди 20 години. От тази година ми прави впечатление, че шофьорите вече спират на пешеходни пътеки. Колкото и да изглежда маловажно, това е предпоставка да се върви към един по-цивилизован свят, в който всички искаме да живеем. Струва ми се, че и София е по-чиста, поне в центъра. Хората трябва да са усмихнати като в един европейски град.

Холивуд се оказа за вас страната на неограничените възможности.

Истината е, че в цял свят възможностите са неограничени. Има един момент в онази държава, който в момента се наблюдава и тук. А именно - ако човек е трюдолюбив и има някакви от Бога дадености, той ще си мине по пътя. Ако не ги притежава, той в нито една страна няма да бъде с неограничени възможности.  Слава Богу, че България вече върви по този път, независимо от всичките неприятни неща, които са характерни за тук. Не съм политически специалист да дискутирам случващото се, но се надявам, че всички млади хора ще превърнат България в страна на неограничените възможности. Не това да имаш пистолет и да стреляш, а да имаш право да работиш. По време на скорошните протести всички казваха, че искат да живеят като европейци и да са добре платени. Всички искаме това, но холандците например живеят така, защото произвеждат Philips, германците произвеждат Mercedes и други неща. А ние какво произвеждаме? Важно е да употребяваме таланта на българина, който има много потенциал.