Трябва да си хахо, да направиш филм с лични пари!

Не е лесно да направиш филм със собствени средства. Особено ако искаш да е комерсиален, да впечатли с ефекти и да си върне финансите до степен да ги вложи в продължение. Това се случва с проекта „Корпус за бързо реагиране“. Историята ни запознава с трима агенти под прикритие, които се опитват да разнищват заплетени случаи и да спасяват хора.

Използвайки похватите на американските криминалета, режисьорът Станислав Дончев вмъква персонажите в динамични и опасни ситуации, но пречупени през българския бит. Комичните моменти се уповават много повече на нелепите персонажи, които трудно боравят с оръжие и още по-непохватно ги вмъкват в обикновения живот. Главните роли са поверени на Васко Мавриков, Евгени Будинов и Ивелин Найденов.

От една страна, сюжетът във втората част, който тръгва по кината от 17 януари, е по-сполучливо построен от първата. Създателите на филма ни пренасят из международни локации, използват по-успешни спецефекти. Но от друга страна, филмът има същите проблеми като в първата част – твърде хиперболизирани образи, които са едностранчиво обрисувани и не търпят развитие. Така героя на Будинов го виждаме единствено и само като нелеп сваляч, а този на Мавриков е доста праволинеен.

С частични попадения продукцията се бори да достигне по-успешните български образци като „Мисия Лондон“, например, но далеч не може да се похвали със същия бюджет. Притиснат от финансите, „Корпус за бързо реагиране“ няма да има и достатъчно ракурси и планове, което ще го доближи визуално до телевизионен проект, но пък със сигурност ще разсмее аудиторията с нелепите ситуации, в които попадат героите. Успяхме да поговорим с един от актьорите – Васко Мавриков.

Вие сте главният двигател на Корпуса. Участвате и в сценария. Кога дойде идеята, че ще има продължение?

Имаше прогноза втората част да бъде снимана три месеца след като видяхме финансовите постъпления от първа серия. Продуцентите бяха категорични, че трябва да има втора част и това да стане бързо, за да се използва вълната. Мисля, че дори се забавихме. Искаше ми се да снимаме още през лятото на 2012, но се отложи за 2013 г., Надявам се пак да успеем да въвлечем зрителите. Тези, които не са гледали първата част могат да придобият представа кои са героите, а тези, които са я видели – ще разберат какво става с познатите персонажи.

Вие сте актьор, но ви познаваме единствено от малкия екран.

Завършил съм НАТФИЗ в класа на Елена Баева. Преди това три години съм учил музикален театър. С актьорство се занимавам още от 15-годишен. С Евгени Будинов се запознахме в драм състав Банкя. Почти всеки петък и събота бяхме заедно на репетиции, но (винаги има едно „но“), като завърших Академията нямам и две минути на сцена. Веднага започнах работа в „Господари на ефира”. Ето че сега с „Корпус за бързо реагиране“ ми се отдаде възможност и да играя. Иначе, да, телевизията е моето русло. Все пак няма пазар у нас за всички актьори.

Сценарист сте на филма. Влияехте ли се от това какъв човек сте, за да изградите своя образ на екран?

Има още на какво да се науча в писането на сценарии и на комедии. Моят герой е ирония с мен самия. Представям се като един бивш репортер – спасител на хората, като душеприказчик, като Робин Худ. Такъв ми бе образът и в „Господари на ефира”. Иначе сценарият за първата част на този филм бе писана преди 7 години. В „Господарите“ влязох през 2003, май си съвпадат нещата. Към моя образ подходих най-безразлично. Малко мислих за него като сцени и като възможност да се развие. Бих казал, че той е равен, но може би така е по-добре. Той е един неудачник, комплексар, който ще спасява света.

Кое беше по-трудно – драматургията или актьорството?

Героят ми няма два-три плана, които да изиграя, така че не бе трудно. А що се отнася до писането, то е свързано с моя вътрешен живот, който добре познавам. Във филма използвах този мой недостатък да се взимам на сериозно. Това ми е голям комплекс. Всъщност от около година вече съм пораснал, имам душевен подем. Осъзнах, че това, което правиш, ти се връща. Ако подариш цвете на някой, един ден ще получиш букет. Така реших да живея, бъдейки по-открит и искрен.

Кое е най-трудното в шоубизнеса?

Всичко, през което съм минал, е част от занаята. Има опорни точки, които съм следвал, за да си свърша работата. Завършил съм НАТФИЗ, в изкуството не е като в журналистиката – където има публицистика и се търси истината. В изкуството истината е относителна.

По празниците артистите са заети, а вие?

Аз ще си почивам. Това е хигиена на личността. Празниците са за да може човек да се замисли, да начертае новите си планове, без да бърза. Да се усамоти. Точно това ще направя и аз. Отивам в Странджа планина в една къщичка. Наблизо има няколко баби, които се грижат за гостите. Важно е да има момент в годината, в който да се отделиш от всичко. Празниците са подходящ момент за това. Последните години не бяха кой знае колко позитивни за мен, тъй като световната икономическа криза ме извади от социалния строй. Успях да се върна след година, но още чувствам, че това връщане е трудно. Лошите спомени от този период още изплуват. Страхът е голям – дали отново няма да се върне лошото време. Няма сигурност в България. Ето, направихме филм, но като цяло трябва да си страхотен „хахо“ да направиш филм с лични пари в тази държава. Надявам се зрителите да го видят. Ако има добри финансови резултати, ще има и трета част. Това е правило за нас.