У-лицата: Шведът, който се влюби в България

Dnes.bg ще ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Робърт Уау

Той е от Швеция, но след като следва магистратура у нас, се влюбва в страната ни и така вече 10 години може да го срещнем из софийските улици. Има доста приятели, след като учи тук кинорежисура. Работил е с доста известни български изпълнители, като за някои от тях снима клипове, а други участват в негови проекти. Именно музиката е нещото, което го свързва особено силно с нашата страна, защото за разлика от мнозина наши рокаджии, убедени, че рокът на български не звучи добре, Робърт Уау пише музиката си именно на нашия език.

Парчетата му са вече 27, като най-добрите ще събере в двоен диск, който ще може съвсем скоро да се сваля безплатно онлайн. Ще има бонус песни за тези, които все пак решат да си купят албума, както и книжка с текстовете на песните.

Иначе сред любимите му родни музиканти са група „Ревю” и Стенли”. Албумът ще е съпроводен от голям концерт с много театрални елементи, както го е правил някога Алис Купър.

"Харесвам и музиканта с китара, който е тотално себе си, но тук ми липсваха именно такива концерти – с грандиозно шоу. Затова и реших моя да е такъв. Ще включа и хорове с малките музиканти от Бон Бон и Пим Пам, които участват с детски съпровод и в направата на песните ми". Концертът ще е чак през декември, тъй като му предстои поне три месеца репетиции с включени много визуални стени. Ще режисира всичко сам, все пак именно това учи в Швеция и после у нас – магистърска степен. Плановете продължават: след песните на български идва и киното...

Киното

Робърт Уау е изкарал последните си седем месеца в Швеция. Често ходи там, за да работи в различни големи продукции, но след това се завръща тук. След като подготвя първия си албум с български песни, той е в процес на създаване и на филм.

"Ще е първият български фентъзи хорър филм. Ще включа и български митове. Харесват ми караконджолите. Ще има и от онези жени – пророчици, прототип на баба Ванга. Представям си го по-реалистичен, с по-малко 3D ефекти. Надявам се да намеря спонсори", разказва той.

Убеден е, че за киното освен много пари, трябват най-вече добри идеи. "Ако един филм е як, той ще се забележи по фестивали, ще получи награди, ще се чуе за него. Най-важното е добрият сценарий. Той може да спаси филма, дори ако не е заснет особено добре. Но и най-качествените ефекти, епизоди, заснети с всякаква летяща техника, не могат да запълнят празнотата на сюжета".

Липсва му да гледа качествено кино в България. Тук се набляга предимно на американското, което в повечето случаи, е просто зрелище и машина за пари. В Швеция се акцентира върху европейските продукции, а у нас може да се гледат или в малки салони, или само по време на София Филм Фест. Така се възпитават зрителите към комерса, но не хубавия, а пошлия. За разликата между киното в Швеция и тук Уау разказва, че шведите много държат на родните си филми.

"Ако се появи нов наш или изобщо нордски филм, всички се стичат да го гледат. Салоните се пълнят. В България е обратното. Казват: Какъв е филма хубав или български. За да се подобри киното ви и тази нагласа трябва да е различна. Естествено, има го и този момент, че понякога човек отива на кино и се чувства разочарован от това, което е видял. Зрителите стават скептични към българските продукции. Според мен е важно българските режисьори да имат ясен таргет: за кого снимат даден филм. Аз също – ако го правя за момчета, ще има повече кървища, ако е за млади хора, ще е с определен хумор".

Образованието

За разликата между образованието тук и в Швеция има доста какво да се каже. Ясно е, че Робърт Уау научава от родната си кино академия повече. Тук разчитат много на теорията.

"В Швеция, преподавателите залагат на работата в екип – тези, които учат да пишат сценарий работят в екип с монтажиста, с режисьорите, с операторите. Тук като учих, режисьорите сами си пишеха сценариите, а драматурзите измисляха истории за себе си или за преподавателите. Така се губи мотивация. Също така съм убеден, че снимането е най-важно по време на самото образование. В Лос Анджелис, където успях да посетя едни от най-големите им училища за кино, видях как не спират да снимат. И вместо за три години да се дипломираш с два филма, трябва да го направиш с десет". Самият той краде занаят, докато участва в чужди продукции и снима реклами в Швеция.

За филма му

Робърт Уау е решил да не се захваща с познатите ни актьори, които виждаме в почти всеки филм, който излиза у нас. Решил е да разчита на непознатите лица, може дори да нямат актьорско образование, но да са подходящи за дадената роля.

"В Щатите правят type casting – ако персонажът е шегаджия, търсиш именно такъв. Получава се. Мисля и аз да направя така, но ще наблегна на дългите репетиции. Решил съм да напиша сценария на филма, да го режисирам и заснема. Защо не и да напиша музиката. Едни от най-големите ми кумири в киното правят също така – Уди Алън, Стенли Кубрик, Алфред Хичкок. Като споменах и него се сетих, че и в моя филм ще има много съспенс. В Швеция живях, сега също бях за седем месеца, но тук ми е сърцето. Заради приятелите, заради самия живот, хората – тук са по-близо до мен. Затова и съм решил да продължа да правя нещата, които харесвам именно тук",