У-лицата: Жонгльорство сред колите

Снимка: Личен архив

2 / 3

Жонгльорство сред колите

Има хора, които преобръщат навиците на седналите зад волана и превръщат досадните задръствания в арена за цирково изкуство. Въртящи се бухалки, акробатика и други любопитни номера може да видим на някой от големите ни булеварди, а артистите буквално хвърчат между автомобилите, докато показват уменията си.

Игор е един от тях. Запалва се по жонглирането още преди да завърши училище, заменяйки игрите с колички с нови играчки като бухалки, кръгчета и топчета. Пробва възможностите си. Става му забавно, интересно. Убеждава се, че този вид игра отваря фантазията му. Именно това е и причината да усети най-добре какви са трепетите на тези хора и да направи филм за тях. Роден в Македония, но завършил образованието си в НАТФИЗ, Игор снима всъщност поредния си кинопроект, в който присъства цирковото изкуство. Умението да играе с бухалки и други подобни приспособления е просто допълнителен щрих и възможност да изразява своите мисли и идеи пред аудиторията. Вкусът към този любопитен показ съпътства и досегашните му три късометражни филма – "Детето на океана", "Март" и "Глухарче", някои от които сме гледали в конкурса Джеймисън на София Филм Фест.

Вещи в занаята

За първи път Игор вижда как акробати показват това изкуство на улицата пред спрелите автомобили в един испански остров – Тенерифе, където пролетта е от октомври до май. Сезонът наистина е чудесен. Игор открива това райско място преди три години. Среща хора от различни краища на света, които се намират на това островче именно, за да избегнат зимата в Европа и така показват изкуството си.

А не е лесно да застанеш пред колите и да покажеш способностите си. "Има адреналин, има риск%, споделя Игор, който решава да се престраши и да пробва. От филма на Игор, ще разберем, че някои от тези, които показват уменията си сред автомобилите го правят за пари. Други – предимно заради тръпката. Режисьорът усеща, че наистина е занимателно не само за тези, които наблюдават, но и за самите артисти. Преди това и той е правил шоута в парковете, но там ситуацията е коренно различна.

"Имаш време за да разгърнеш един номер, да експериментираш и импровизираш, за да събереш колкото се може повече зрители", отбелязва той. Естествено, най-много се забавляват децата.

На улицата нещата стоят по-различно. Наблюдава се повтаряемост, монотонност за артиста, но е невъзможно той да си позволи да се отпусне. Първото важно нещо е изборът на локацията. За предпочитане са големите булеварди с повечко ленти, тъй като така може да се обхване повече публика. Артистът винаги мисли какво ще покаже преди да излезе – знае точно колко ще е дълъг номера му, за да си остави и десетина секунди да мине сред колите преди светофара да е светнал зелено. Нужно му е и време да се изтегли преди тръгването им. Затова и Игор винаги прави репетиция преди излизане. Има си и стратегия.  Може да използва жираф моносайкъл, за да го видят и намиращите се в колите назад. Ако жонглира, мята бухалките по-нависоко, именно за да привлече вниманието и на задните редици. Формата е кратка. Игор я възприема като хайку.

Филмът

За този свой филм, Игор споделя, че е най-биографичният и същевременно най-пиратскияа. Героите му са интересни – две български двойки, един хърватин и и един италианец, които показват различни нюанси на този вид изкуство. Едни боравят добре с бухалките, други са вещи в акробатиката. За Игор е важно персонажите му да имат различни номера, за да разкрият по-добре колорита на занаята. Също така решава да заснеме историята не у нас, а именно на този испански остров, където атмосферата е по-колоритна, екзотична и цветна.

Озовава се в столицата на Тенерифе – Санта Круз. За финансиране на филма не мисли. Сутрин излиза с една голяма раница, в която слага камерата и бухалките. И ако в началото на деня събира пари чрез уменията си по улиците, за да осигури пребиваването си там, то по-късно вади камерата и снима случващото се с него и колегите му. Така не може да каже какъв е бюджетът на филма. Той го режисира, снима, пише сценария, почти изцяло монтира. Филмът има своята фестивална премиера в Македония, на един фестивал с традиции от 8-9 години.

По-късно е прожектиран и в малки райони на страната, където кинофорумът обикаля с филмовите си заглавия. Очакват го и други фестивали. Приет е добре, най-вече защото е положителен. Самият Игор предпочита веселите истории. Целта да направи този филм е да покаже, че съществуват артисти, които са храбри, готови да излязат по средата на платното и да рискуват със своите умения, показвайки нещо забавно и трудно на някой, който стои в колата и скучае.

"Мотивира ме това, че тези артисти прескачат бариерата на капитализма и успяват да направят пари без да имат шеф и някой, който да им нарежда. Не плащат данъци, нямат 8-часов регламентиран работен ден и в същото време оставят нещо положително у останалите с работата си – красиво и различно", отбелязва режисьорът.

У нас

Игор гастролира между България и Македония. Готов е пълнометражният му проект, който иска да снима в Скопие – родния му град. Също така подготвя история и за София, която е заобичал като своя.

"Трудна е реалността за младите кинаджии", признава той и разказва как, за да направи някой автор филма си, са му нужни точно определени продуценти, с които да снима, за да повярват в идеята му. В същото време на младия режисьор е нужен някой, който да "му даде рамо".

"Това е тъжната реалност. Не знам как може да се избегне всичко това. А е важно да стане", обяснява той.

"България е голяма държава, която заслужава друг вид кино, с по-младежко темпо, в което хората биха се припознали. Достатъчно сме се занимавали с комунизма и тази проблематика, но явно тематиката е още актуална на по-старите режисьори, които още навиват комплекси. Презентират това минало, показват го, снимат го, може би за да оставят на новите поколения доказателства за страхотиите от този период. Но новата генерация е наясно с това и иска вече нещо ново. Добре е да се даде шанс на по-динамичното и младо кино, което показва актуалните теми", споделя още той.