Заради филма за Левски, Васил Гендов остава без дом

Пионерът на българското кино Васил Гендов и съпругата му Жана Гендова остават без жилище за 10 години - ипотекират единствения си апартамент, за да снимат филма за Левски "Бунтът на робите". Той живее при майка си и брат си, тя - при сестра си. Всяка вечер се срещат по сладкарници и кина, разказва Жана Гендова в документалния филм "Васил Гендов - мит и реалност" на режисьора Илия Костов по сценарий на Александър Грозев.

Продукцията, създадена по повод на стогодишнината на българското кино, е в конкурса на 22-рия Фестивал на българското документално и анимационно кино "Златен ритон", пише БТА.

Краен индивидуалист, който не приема чуждо мнение, или понякога след време, променено го представя за свое; опозиция на всяка власт, противник на насилието, мечтател, фантазьор, упорит, дори инат - така характеризира Гендов съпругата му. А в досието му в ДС го определят като фашист, враг на народната власт и т.н. Може би една от причините са посещенията му в Германия и Виена - за обучение, а по-късно и с професионални ангажименти заедно с Жана.

"Черна точка"е и миналото му на "частен предприемач" в киното. Всъщност той едва успява - а понякога и не успява - да изплаща дълговете, в които затъва, за да прави филми. Основен източник на средства за киното са приходите от пътуващата театрална трупа, която основават с Жана и други близки. Играят из цялата страна, а когато съберат пари, снимат.

От карикатура на Александър Божинов във в. "Българан" идва идеята за първия български филм "Българан е галант". Въпреки че артисти от Народния театър отказват да участват - "за да не се резилят", снимките започват през 1910 г. За да допълни бюджета на филма, Гендов продава ръчния си часовник, купен във Виена. А "хонорарът" му е пура от собственика на кино "Модерен театър", "въвлечен в предприятието" като продуцент.

Премиерата е на 13 януари 1915 г. - датата, приета за начало на българското кино. Отзиви в пресата свидетелстват за това, но в професионалните среди има спорове - другата теза е за 1910 г. Един от доводите за нея е твърдението на самия Гендов. То обаче може да се обясни и със стремежа му да е винаги пръв - а през 1910 г. и 1911 г. филм вече имат Сърбия и Румъния, се припомня в документалната продукция.

Авторите обаче не акцентират върху този спор - целта им е да представят сложната личност Гендов и неговия принос за родното седмо изкуство. При социализма той вече не може да снима, но поставя основите на българския филмов архив - днешната Национална филмотека. Друго негово пионерско дело е основаването на Съюза на българските филмови дейци през 1934 г.

Единственият запазен филм на Васил Гендов е комедията "Любовта е лудост".