Нагоре по стълбата, която води... към щастието

След като американските писатели от началото на миналия век се почупиха да показват краха на Американската мечта, филмите от нашето време започнаха да ни убеждават в осъществимостта й.

"Преследване на щастието" е нагледен пример, при това - приятен.

Едно от безспорно добрите попадения във него е изпълнението на Уил Смит, на когото в последно добре се посмяхме в находчивата, но не особено оригинална като сюжет романтична комедия "Хитч".

Сега той е захвърлил ролята на сваляч и комик и я е заменил с тази на отговорен баща и преследвач на успеха в живота. Явно с възрастта на актьорите им звъни все по-често камбанката, че е време да изоставят стария имидж в името на развитието на таланта и на многообразието от персонажи в биографията си.

Най-вероятно точно за да се докаже по-успешно като драматичен актьор (и да се улесни с изпълнението), той е уредил другата главна роля във филма (на рожбата на главния герой) на истинския си син.

По повода горкото дете на име Джейдън Смит в едно интервю се оплаква, че баща му (истинският) между дублите толкова се вживявал в ролята, че, когато малкият му поискал портокалово сокче от кетъринга, бащата му казал, че не могат да си го позволят.

Уил Смит се оправдава, че когато си възрастен, по-трудно излизаш и влизаш в роля. Най-вероятно, когато си възрастен, и по-трудно си избираш роли и самите роли стават по-трудни - в името на развитието на таланта ти. В това отношение Уил Смит е направил успешна крачка.

Филмът е приятен и с това, че, макар опростено, показва как можеш да спечелиш в живота - с цената на много преодолени пречки, изпитания на волята и на вярата в себе си. От друга страна, дразни преекспонирането на американските ценности и история, която е главното вдъхновение за успеха на главния персонаж (всъщност - реален човек - Крис Гарднър, с когото Уил дори се е срещнал).

Това може би се оправдава от факта, че самата същност на американската мечта е рекламата на държава на неограничени възможности и поощрения за силния човешки дух. Или както казва самият Уил Смит: "Причината Америка да има имидж на толкова успешна демокрация в цял свят, е базирана на идеята, която е осъществил Крис Гарднър - идея - въплъщение на американската мечта.!" Край на цитатите.

Колкото до филма, той разказва историята на едно преследване и улавяне на щастие. В чист вид. В началото Крис Гарднър е търговец, инвестирал всичко в апарати за измерване на костната плътност, двойно по-скъпи от обикновените скенери. Това е и причината той и неговото семейство да са в перманентна финансова безизходица, което в крайна сметка кара жена му да го напусне. Крис обаче не се предава лесно и взима сина си със себе си. Двамата се оказват на улицата с около 12 долара и ...една мечта.

Тя се ражда, когато един ден Крис вижда на улицата как човек в марков костюм паркира лъскавата си кола пред една сграда . Оказва се, че човекът е брокер, а сградата е фирма, която набира стажанти - 30 човека, които 1 месец работят безплатно в компанията, докато накрая, след тежък изпит, се избира само един от тях да остане на работа.

С амбиция и много жертви, Крис се оказва един от късметлиите, които получават стажа. Това обаче въобще не прави живота му розов. Той и синът му са принудени да живеят на улицата - по пансиони за бездомни и често да нямат нищо за ядене и по-малко от 10 долара в джоба. На карта за заложени и двата живота - карта, в която след стажа, пътят им тръгва или нагоре (по стъпалата на успеха и щастието), или надолу - към безизходицата на бездомното живеене, пълния банкрут и провал.

В драматичната ситуация се намесват и темата за бащинството и - малко преекспонирано - доброто отношение на корпорацията към евентуалните й бъдещи служители.

Най-важното обаче си остава силата на човешкия дух, вярата в себе си и възнаградената с добро борба, която печели човек, който наистина залужава наградата.

Все пак неслучайно в американската конституция е написано, че всеки има право на щастие. Остава само да се бори за него, или най-малкото - да го потърси.