Прави любов, а не война

Кой е виновен за положението в Близкия Изток, как райнонът стана развъдник на терористи, защо се случват войните там и какво точно става сред обикновените граждани на страните от региона – все въпроси, които нямат  обоснован отговор нито в медийното пространство, нито в общественото. Може би провокирани от това информационно затъмнение, холивудските режисьори направиха редица филми с гео-политическа основа в името на разясняването (или объркването) по една от най-важните теми в съвременната глобална политика.

В този ред на мисли, след успеха на “Сириана”, всеки филм с подобна тематика е разглеждан под лупа в случай на най-малката претенцийка за сериозност и документалност. Новият “Кралството” обаче излиза без да претендира за сериозно и реално политическо послание, като за сметка на това ни дарява с впечатляващ екшън и хуманни послания.

Въпреки това, първите десет минути представляват хронологично превъртане на лентата от началото на голямото противопоставяне между САЩ и Русия по време на двуполюсната система на Студената война в Саутитска Арабия до сегашно време на един свят със свръхсила(САЩ) – основен фактор, определящ как ще се поддържа системата на баланс на силите в района. Стават ясни интересни неща, като основното, върху което се завърта конфликтът, е подозрението, че управляващата фамилия в страната поддържа терористичните групировки.

Това разбира се остава непотвърдено до края, но фактът си е факт - “Кралството” оставя въпросителна относно кой е виновният и не оставя съмнение, че конфликтът на интереси в региона ще продължи още много дълго.

Извън генералните послания, филмът носи и множество по-хуманни изводи, концентрирайки се не само върху общото (както в "Сириана"), а проследявайки и човешките истории (като в Spy Game, например).

Сюжетът започва в селище на бели в Риад, което е взривено по време на спокоен уиекнд с игри и много малки деца от глава на групировка, отговорна за серия терористични атентати, възприеман като Робин Худ от местните. Новината светкавично достига до ФБР, от които няколко от най-добрите агенти имат лични причини да направят всичко възможно, за да се озоват на мястото веднага и да започнат собствено разследване.

С триста зора агент Флури (в ролята – добре играещият и напомнящ малко на Уил Смит – Джейми Фокс) и колегите му заминават за Риад и се сблъскват със стена от неразбиране и нежелание за съдействие. В крайна сметка намират подкрепа в лицето на местен полицай, с когото през дъжд от куршуми, снаряди и недоброжелатели вървят към крайната точка на разследването – залавянето на отговорниците за атентата.

“Кралството” е режисиран от Питър Бърг, който, без да има голям опит, ни направи впечатление с безумното снимане от ръка нон-стоп (главен оператор на филма е Мауро Фиоре, последно снимал “Димящи аса”). Ефектът от похвата (освен че ни се гадеше и виеше свят) е, че всичко иглежда адски риалити и съспенсът на се губи нито за минута (най-малкото защото не виждаш доста основни неща, докато разклатената камера акцентира в абсолютно безсмислени детайли в натоварените моменти).

В крайна сметка, филмът става за гледане, интересен е и извън традиционната инжекция с проамерикански (поднесени като продемократични и прозападни) лозунги и гледна точка, и като цяло можем да застанем с ръка на сърцето и да обявим, че ни хареса. Това е. Правете любов, а не война.

Кога и къде може да гледате "Кралството", вижте тук